″Набуко″ възкръсва благодарение на ″Турски поток″ | Новини и анализи от Европа | DW | 10.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Набуко" възкръсва благодарение на "Турски поток"

Разговорите в София за рестартиране на "Набуко-Запад" могат да доведат до уникална ситуация, в която всички печелят. Защото след като спря "Южен поток", Русия отново се нуждае от "Набуко", коментира Андрей Гурков.

Баку и София искат да възродят газопровода „Набуко”! Руските медии активно обсъждат договореността, постигната от азербайджанския президент Илхам Алиев и българския премиер Бойко Борисов. Повечето коментатори по инерция се опитват да докажат пълната безперспективност на този проект. Но всъщност от гледна точка на „Газпром” на това начинание трябва здраво да се стискат палци. В новите условия „Набуко” може да се превърне не в конкурент, а в главен партньор на руската държавна компания.

Как се стигна дотук

Вярно е, че навремето между „Газпром” и „Набуко” съществуваше напрежение. Веднага трябва да се каже обаче, че грешат онези, които и до днес мислят „Набуко” единствено като алтернатива на руския „Южен поток”. Ако следваме хронологията, ще разберем как се получи точно обратното. Австрийската компания OMV още през 2002 година поде инициативата за „Набуко” с цел да се заобиколи Русия, а Европа да получава каспийски газ. За да попречи на тези планове, през 2006 година „Газпром” стартира своя контрапроект „Южен поток”. Тогава още изобщо не ставаше дума газовият транзит да заобикаля Украйна. Този мотив се появи значително по-късно.

„Набуко” и „Южен поток” трябваше практически да преминават през едни и същи страни от ЕС - България, Унгария и Австрия. Тоест, те се оказваха конкуренти. „Набуко” не издържа на тази конкуренция, най-вече поради същите причини, които са валидни и днес: нямаше гаранция, че за тръбите ще има достатъчно газ, понеже азербайджанският не стигаше, а плановете за допълнителни количества от Туркменистан, Иран и Ирак си бяха чиста проба теория.

Трябва, впрочем, да се прави разлика и между първоначалния вариант на „Набуко”, който започваше в Източна Турция, и съкратения му вариант „Набуко-Запад” от турско-българската граница до Австрия. Идеята за дългия вариант отпадна още когато Азербайджан и Турция се договориха сами да изграждат трансанадолския газопровод „Танап” на турска територия. Той завършва в Западна Турция, близо до границите с Гърция и България.

За транспортирането на газа оттам до големите европейски потребители се конкурираха два проекта: „Набуко-Запад” и Трансадриатическият газопровод „ТАП”, който предвиждаше трасе през Гърция и Албания, после по дъното на Адриатическо море до Италия. През лятото на 2013 година Азербайджан се обяви за изграждането на „ТАП”, в резултат от което съкратеният проект „Набуко” сякаш окончателно отпадна от сметките.

На 1 декември 2014 година обаче руският президент Владимир Путин неочаквано взе решение да се откаже от „Южен поток”, а вместо него да форсира прокарването на тръбопровод по дъното на Черно море, който бързо получи името „Турски поток”. В този момент веднага възникна предположението, че „Набуко-Запад” може би не е окончателно погребан.

Baustart Pipeline-Projekt South Stream in Anapa Russland

Краят на "Южен поток" реанимира "Набуко"

Възможни сценарии

Работата е там, че Москва, обидена от несговорчивостта на Евросъюза, си представяше „Турски поток” по следния начин: тръбата свършва някъде около границата на Турция с Гърция, а за по-нататъшното транспортиране на газа нека се погрижат самите европейци. Но единственият що-годе разработен европейски проект, който би бил в състояние да поеме такива количества газ (от порядъка на 50 милиарда кубически метра) всъщност и досега си остава „Набуко-Запад”.

Ето как пред очите ни се очертава следният газопреносен сценарий: В най-западния край на Турция, близо до границите с Гърция и България, възниква гигантски газоразпределителен център - хъб. Тук се вливат два газопровода - "Танап” и къде-къде по-мощният „Турски поток”. От същия хъб към Европа поемат малкият „ТАП” и значително по-сериозният „Набуко-Запад”. Президентът на Азербайджан Алиев каза точно това след разговорите в София: „Смятаме, че можем да обединим „ТАП” и „Набуко”.”

Съответно от този хъб и руският, и азербайджанският газ поемат или на запад през Гърция и Италия, или пък на северозапад през България, Румъния и Унгария към Австрия. Защото така нареченият „Трети енергиен пакет” на ЕС повелява тъкмо това: „ТАП” и „Набуко-Запад” трябва да бъдат достъпни за всички доставчици. Включително и за потенциални доставчици от Туркменистан, Иран и Ирак - стига да пожелаят и да могат да доставят газ за Европа.

DW Russische Redaktion Hörfunk Andrey Gurkov

Андрей Гурков

От полза за всички

С други думи, изграждането на „Набуко-Запад” може да реши един ключов проблем на руския проект „Турски поток”. А именно, че в този проект все още няма предвидена такава крайна точка, където европейските инфраструктури да поемат и да транспортират нататък доставения газ. И обратно: тъкмо прокарването на газпромовската тръба „Турски поток” създава условия за възраждането на „Набуко-Запад”, който първоначално трябваше да разчита единствено на несигурните количества азербайджански газ.

Разбира се, тепърва има да се водят много преговори и съгласувания. В крайна сметка обаче всички могат да се окажат в ролята на печеливши: Азербайджан и Русия получават инфраструктура за продажба на своя газ, Турция получава голям газов хъб, Туркменистан, Ирак и Иран получават реална перспектива за износ на газ, а страните от Евросъюза диверсифицират източниците на суровини и трасетата за тяхната доставка.

И това ако не е взаимноизгодно сътрудничество!

Редакцията препоръчва

Реклама