Мюлер-Енбергс: ″Руските служби и днес се интересуват от бившите си сателити″ | Новини и анализи от Европа | DW | 13.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Мюлер-Енбергс: "Руските служби и днес се интересуват от бившите си сателити"

Хелмут Мюлер-Енбергс е сред най-големите специалисти по архивите на бившата ДС на ГДР (Щази), той познава и работата на Путин като агент на КГБ в Дрезден. Пред ДВ експертът разкри интересни детайли от проучванията си.

default

Хелмут Мюлер-Енбергс

От 1992 година насам Мюлер-Енбергс работи в Службата за работа с архивите на Щази, а от 2003 до 2005 година ръководеше работната група, занимаваща се с картотеката на някогашното Главно Управление „Разузнаване” (ГУР) на Щази. По онова време ЦРУ успя да придобие информации от тази картотека, в която фигурират имената на близо 300 000 тогавашни граждани на Федерална република Германия. Срещу част от тях съществува основателното подозрение, че са били шпиони на ГДР.

ДВ: За тази картотека, известна под името Розово дърво, вече от доста време не се чува нищо. Докъде стигна проучването ѝ?

Мюлер-Енбергс: „Розово дърво” е обещанието да научим всичко за измеренията на източногерманския шпионаж под ръководството на Главно Управление „Разузнаване” (ГУР) на Щази. В този архив на микрофилми се пазят включително личните картончета на разузнаването, които в началото на 1990-те години попаднаха в ръцете на ЦРУ, а след 2000 година отчасти бяха върнати в Службата за архивите на Щази. Анализът на този материал вече е в напреднал стадий, липсват обаче всички картончета на лицата, които не са били германски граждани. Изследователите установиха това обстоятелство и се обърнаха най-напред към Скандинавските страни с молба за разрешение да им бъдат предоставени съответните архиви. Тази молба беше внесена в парламентите на Швеция и Норвегия, а шведското правителство вече заяви, че няма нищо против Службата за архивите на Щази да поиска тези информации директно от ЦРУ.”

Нашият събеседник Хелмут Мюлер-Енбергс е специалист по архивите на нещатните сътрудници на Щази, по работата на ГУР, по шпионажа и по разузнавателна психология. В едно интервю пред седмичника „Ди Цайт” той говори и за годините, прекарани от Владимир Путин като офицер от КГБ в Дрезден: Всичко, което върши този човек, е като извадено от наръчник на тайните служби. Анексирането на Крим например спокойно може да намери място в някой от годишните планове на тогавашния КГБ. Но всеки път, когато виждам лика на Путин, аз се сещам и за още нещо: за една жена с псевдоним „Ленхен”. (…) През 1985 година тя работи като преводачка в резидентурата на КГБ на „Ангеликащрасе” 4 в Дрезден. Тогава Путин е на 33 години и обучава източногерманци за работа като агенти с радиостанция. А въпросната жена от началото на 80-те години е „източник” на западногерманското разузнаване БНД. (…) Изглежда, че е била доста близка със съпругата на Путин Людмила. По този начин БНД получава информация включително и за неговия частен живот. Внезапно обаче изниква проблем: „Ленхен” забременява от един полковник от КГБ. При едно нейно пътуване до Западен Берлин този проблем „е изчистен”. След аборта обаче тя вече психически не е в състояние да работи и БНД я изтегля, понеже по онова време в ГДР „измяната към родината” се наказва със смърт. Във ФРГ „Ленхен” получава нова самоличност.”

ДВ: Как функционира сътрудничество на ГУР с другите братски служби в тогавашния Източен блок? Има ли в архивите данни за съвместни операции? И дали ГДР от своя страна се е опитвала да шпионира братските страни”?

Мюлер-Енбергс: Външното разузнаване на ГДР, ГУР, работи в максимално тясно сътрудничество с източноевропейските и най-вече със съветските служби. Взаимодействието с КГБ преминава през различни фази, дори в един момент се стига до някаква еманципация на Щази, но едно нещо си остава непроменено: оперативната информация се предава главно в една посока, от Берлин към Москва. Обратното почти не се случва. Дотам, че трябва да си зададем въпроса дали ГУР всъщност не е било подразделение на КГБ? Отговорът на този въпрос е положителен, когато става дума за шпионските резидентури в дипломатическите представителства на ГДР по света, които са неотменима част от трайното планиране на КГБ. Стига се чак дотам, че когато в някоя от „братските страни” избухне криза (както в Унгария през 1956, в Чехословакия през 1968 и по-късно в Полша), тъкмо хората на Щази по места „обработват” с разузнавателни средства тамошните „отклоняващи се” ръководители.

ДВ: В държавите от бившия Източен блок често се твърди, че тогавашните структури на службите за държавна сигурност са били най-добре подготвени за прехода към капитализма и по този начин са си осигурили отлични позиции в политиката и икономиката. Попадали ли сте на такава информация в архивите на Щази?

Stasi Zentrale Erfurt Stürmung 1989

В Германия архивите на бившата Щази бяха съхранени, а служителите на Държавна сигурност - освободени. В останалите държави от Източния блок това не се случи, казва Мюлер-Енбергс

Мюлер-Енбергс: От архивите на източногерманската Държавна сигурност според мен не могат да се извадят подобни заключения. Но има едно важно уточнение. На 3-ти октомври 1990 година ГДР се присъедини към Федерална република Германия, а още месеци по-рано Министерството за държавна сигурност беше закрито, архивите му отидоха на съхранение в специална служба, а служителите му бяха освободени. В останалите държави от Източния блок всичко това не се случи. В тези държави съответните разузнавателни служби и тайната полиция контролираха архивите чак до момента, в който възникна нова парламентарна рамка и се предприеха стъпки за създаване на съответните институции и за проучване на архивите от миналото. В рамките на този преходен период дотогавашните тайни служби сами решаваха съдбата на архивите си, а правителствата определяха кои служители да останат на работа.

ДВ: В сегашната политическа ситуация често се говори, че с помощта на някогашните структури на КГБ в съответните страни Русия се опитва и до днес да упражнява влияние върху тях. Има ли според Вас основание за такива тревоги?

Мюлер-Енбергс: Колко голямо е влиянието на руските служби в Източна Европа днес – на този въпрос в момента не може да се отговори. Просто няма достъп до съответните архиви. Има обаче доста случаи, в които значими личности попадат под подозрението, че са оперативно свързани с руските служби. Имаше и няколко разкрития. Това за никого не е изненада. Най-малкото, защото добре знаем, че в продължение на десетилетия съветските служби извършваха сериозна дейност в тогавашните социалистически страни, а след политическите промени положително имат огромен интерес да знаят накъде върви политиката и как се развива сближаването на тези страни със Западна Европа.

Редакцията препоръчва