Мъчениците от Паракуельос де Харама | Новини и анализи от Европа | DW | 11.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Мъчениците от Паракуельос де Харама

В последните месеци на 1936 испански сталинисти, подпомагани от сътрудници на съветския НКВД, извършват кървава разправа с „враговете на народа”. За тази трагедия на мадридската интелигенция разказва Виктор Черецкий.

default

80 години изминаха от кървавата разправа с испанската интелигенция

От 7 ноември до 4 декември 1936 г. в района на селцето Паракуельос де Харама, на 26 км североизточно от Мадрид, тайно са разстреляни хиляди представители на испанската интелигенция - университетски професори, писатели, юристи, лекари, инженери, свещеници. Правителството на левия Народен фронт ги обвинява в подкрепа на метежниците на генерал Франко. В организацията на разстрелите - най-масовите в годините на испанската гражданска война (1936-1939 г.) активно участие взимат и сътрудниците на Народния комисариат на вътрешните работи /НКВД/, изпратени от Сталин в Испания, за да съветват управлението на Народния фронт.

Заповедта за разстрелите в Паракуельос де Харама е издадена от Главната дирекция по безопасността в Мадрид, ръководена тогава от комуниста Сантяго Карильо - бъдещ генерален секретар на Комунистическата партия. Но негласните ръководители на дирекцията са били сътрудниците на НКВД, твърди професорът по история от Мадридския университет Хесус Мануел Бустос, като се позовава на известни изследователи на тази проблематика като например Иън Гибсън.  

По нареждане на НКВД

Именно хората на Сталин обърнали внимание на испанските си другари, че е опасно да държат в затворите „врагове на народа”, тъй като напредващите към Мадрид отряди на франкистите можели да ги освободят. Масовите  превантивни арести на представители на испанската интелигенция през септември и октомври 1936 г. също се извършват по препоръка на НКВД.

За предлог се използват всевъзможни неща: например публично изказвани критики срещу управлението на Народния фронт и плановете му да изгради социализъм от сталинистки тип в Испания, родствени връзки с участници във военния метеж на Франко или висок пост, заеман преди идването на власт на Народния фронт през февруари 1936 година. Но най-много хора са били арестувани по „неблагонадеждност заради непролетарски произход”. Арестите също са били извършвани по съветски тертип: нарочените били извеждани от домовете им през нощта, без да им се дават каквито и да е обяснения.

Flash-Galerie Spanischer Bürgerkrieg

Испанската гражданска война (1936-1939) - фронтът при Малага

"Има много свидетелства за това, че съветските пратеници са обучавали испанските „milicianos” (бойците на Народния фронт) как „най-ефективно” да унищожават „врага”, казва проф. Бустос.

За тази цел в покрайнините на Паракуельос били изкопани седем огромни рова, а на затворниците от Мадрид им било казано, че ги прехвърлят в други затвори. Нощем ги закарвали с автобуси до Паракуельос, където ги разстрелвали на групи от по 20-25 човека. Преди екзекуцията те били подреждани така, че сами да паднат в масовия гроб. Ранените не ги доубивали - за да се пестят муниции. Стенанията на ранените се чували изпод земята в продължение на часове, разказва историкът.

"Враговете на народа"

И до ден днешен изследователите спорят колко хора са били ликвидирани по този начин в късната есен на 1936 година – едни говорят за 2500 жертви, други за 12 000 души. Цялата неизвестност идва от това, че бойците на Народния фронт не са водели статистика за разстреляните, а ексхумация на телата не е била извършвана никога - по религиозни причини. През 1940-те години на мястото са поставени безименни кръстове. Сдружението "Братство на мъчениците от Паракуельос" твърди, че жертвите са 8 354 души, позовавайки се на най-добре аргументираните изследвания на академик Арсенио де Исага.

Голяма заслуга за прекратяването на масовите екзекуции край Паракуельос има Феликс Шлайер. Германският инженер и предприемач, живял дълги години в Испания, през лятото на 1936 г. е назначен за консул на Норвегия в Мадрид.

80. Gedenktag der Opfer des Stalinismus in Spanien

Гробище на жертви на сталинизма край Мадрид

В началото на ноември същата година той се опитва да открие един безследно изчезнал сътрудник на своята консулска служба - испански гражданин. Разследването го отвежда до Паракуельос, където въпросният испанец бил разстрелян. Тогава консулът задейства Червения кръст и много чужди дипломати, чийто натиск принудил Народния фронт да прекрати кървавия терор.

"Немският Валенберг"

„Братството на мъчениците от Паракуельос” е обявило Шлайер за „праведник” и го нарича"немският Валенберг". Германецът остава в Мадрид до юли 1937 година. Професор Бустос твърди, че консулът е успял да спаси живота на повече от 900 испанци, предимно представители на интелигенцията. Той им разрешавал да се укрият на територията на норвежкото консулство и им помагал да се снабдят с документи, с които да напуснат Испания. Накрая обаче и самият Шлайер се оказал принуден да напусне страната, защото го заплашвал арест.

През трите години на гражданска война и терор в Испания много беззакония са извършени и от представители на режима на Франко, в това число разстрели без съд и присъда, казва проф. Бустос. Предполага се, че в безбройте анонимни гробове в различни региони на страната се намират тленните останки на около 30. 000 екзекутирани привърженици на Народния фронт - факт, премълчаван в продължение на десетилетия от режима на Франко.

Редакцията препоръчва

Реклама