Мълчанието на българките | Новини и анализи от България | DW | 04.03.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Мълчанието на българките

Докато Eвропа иска повече жени по върховете на бизнеса, в България общественото говорене сякаш е само мъжка работа. При това често пъти е нецензурно, обидно за всеки възпитан човек. Защо гласът на българките е тъй слаб?

Къде е българката в процеса на освобождаване от табута?

Къде е българката в процеса на освобождаване от табута?

Анализ от Елена Никлева:

Неотдавна австрийските вестници съобщиха, че 26-годишна кандидатка за работа в софтуерна фирма станала жертва на дискриминация по… зодиакален знак. Водещата интервюто служителка забелязала, че кандидатката е “козирог” и решила, че твърде много “рогати” в един екип не бива да се събират. Куриозът бе коментиран като още един пример защо рождената дата няма място в една биография: тя издава информация, на първо място за възрастта, и може да доведе до дискриминация.

България и другите - прилики и разлики

През последните месеци Европа все по-оживено коментира предложението за квоти за жените в бордовете и надзорните съвети на големите концерни. Германия обмисля въвеждането на такава квота най-напред доброволно – бизнесът сам да се задължи какъв процент жени да бъдат представени във фирменото управление.

Toilettentür

Равновесие няма!

Австрия клони към задължителни квоти – 25% от местата в бордовете да се попълнят от жени през следващите няколко години с тенденция да достигнат 40 на сто. Франция вече въведе квотата, а Норвегия, пионер в тази сфера, е постигнала именно благодарение на квотата 40 на сто женско представителство в управителните съвети на големите концерни. Еврокомисията също работи по въпроса. Комисарката по правосъдието и основните човешки права Вивиан Рединг разговаря с представители на европейския бизнес именно, за да сондира нагласите по отношение на женската квота.

Тази дискусия обаче още не е пристигнала в България сякаш. За разлика от Германия, в българското правителство няма министерство на жените и семейството. В кабинета Борисов след няколко промени останаха всичко на всичко две жени. Германия се управлява от канцлерка и още пет жени-министри в кабинета.

Под ботуша на мъжкото его

Публичният дебат в България (доколкото може да се нарече дебат) е доминиран от мъже, той често звучи много мачовски, много грубо, обичайно е да се разменят нецензурни реплики, натоварени с неизбежния сексуален подтекст. Това е дебат, в който просто жените априори нямат място.

В центъра на това най-вече медийно говорене е мъжът-политик с неговото огромно его, който обикновено отправя реплики към друг политически мъж, също с огромно его, а онзи на свой ред отговаря с пиперливи думи - и така до безкрай. Медиите са като хипнотизирани от тези изяви на политическата класа и не се занимават с “луксозни” теми като дискриминация или женски квоти.

Къде са женските теми и най-вече къде са българските жени с авторитет, защо не се чува техният глас, защо те не задават други дебати, защо са толкова плахи и отсъстващи? Сякаш българката няма самочувствие, или се срамува, или просто се чувства безсилна да промени мачо-образа на своята страна.

Frau mit Fernsehkamera

Българката - все зад кадър

Северните, скандинавски страни традиционно са най-равноправни като общества, но дори южните европейки, италианките, неотдавна се надигнаха срещу мачо-стила на Берлускони, който налага модела на жената като украшение и сексуален обект. Сексисткото изказване на шефа на Дойче Банк Акерман пък, че когато влязат в бордовете, жените ще ги направят по-цветни и по-красиви, възбуди критични реакции в германските медии.

Бягане с препятствия

Днес европейки и американки показват, че могат да преодолеят най-голямото от всички препятствия – биологичното, възрастта. Защото дискриминацията срещу жените е двойна - по възраст и по пол. В по-традиционните общества на жената рано-рано й вменяват, че е остаряла. А западният свят е пълен с успешни 50-60-годишни жени, които не само ръководят министерства и корпорации, но и изглеждат добре. Там понятията за “младост” и “старост” отдавна се промениха. Дори само смяната на прическите е революционна: вижте колко зрели жени днес се осмелиха да пуснат дълги коси - доскоро запазена марка на младостта. А къде е българката в този процес на освобождаване от предразсъдъци и табута?

Редакцията препоръчва

  • Дата 04.03.2011
  • Автор Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
  • Отпечатай Отпечатай тази страница
  • Permalink https://p.dw.com/p/10T2Z
  • Дата 04.03.2011
  • Автор Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
  • Отпечатай Отпечатай тази страница
  • Permalink https://p.dw.com/p/10T2Z
Реклама