Мълчанието на българите | Новини и анализи от България | DW | 25.11.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Мълчанието на българите

След краха на комунизма в България някогашните служители на ДС успяха да направят истинска кариера - в политиката, икономиката, медиите. И никой не им попречи - казва германският историк и политолог Бьорн Опфер-Клингер.

Защо на българите не им се говори за червеното минало?

Защо на българите не им се говори за червеното минало?

В интервю за "Дойчландрадио" германският историк Бьорн Опфер-Клингер констатира, че българската Държавна сигурност е била така тясно свързана със съветската КГБ, както никоя друга тайна служба от Варшавския договор. Как Опфер-Клингер си обяснява това? Ето отговора му:

"От една страна това се дължи на факта, че в началото Комунистическата партия в България е била сравнително слаба, а ДС - недостатъчно развита като структура както в другите страни, и затова тайните служби са разчитали много на помощ от Съветския съюз. Това обяснява и наличието на толкова много т. нар. съветници, с чиято помощ се изгражда една тайна полиция, която е нещо като образ на съветското КГБ" - казва Бьорн Опфер-Клингер и продължава така:

Началото на един смъртоносен съюз

"През годините е имало няколко прочиствания в редиците на ДС. Тогава тази служба е отговаряла за защита на границата. Знаем, че България изпълняваше ролята на преден пост в защитата на територията на Варшавския договор, тъй като имаше общи граници със страните от НАТО Гърция и Турция.

Ceralacca sovietica

КГБ и ДС - образ и подобие

За БКП тогава е било много важно с помощта на ДС да се стабилизира, да укрепне, да извърши успешна колективизация, да сломи съпротивата на селяните, които са били против насилствената колективизация, да запуши устата на опозиционните движения, доколкото изобщо ги е имало, да инфилтрира свои хора в различни организации, които първоначално партията не е съумявала да контролира, като напр. църквата, и по този начин да се окаже с пълен и повсеместен контрол във всички области в страната" - казва германският историк.

А какъв е бил според него образът на ДС сред населението на България? На този въпрос Бьорн Опфер-Клингер отговаря така: "Това е трудно да се каже със сигурност, тъй като по онова време всеки, който е дръзвал да казва нещо срещу ДС, дори и тайно, се е обричал на пречки от всякакво естество. Например това е било достатъчно основание за изпращане в трудов лагер, каквито е имало много по онова време в България. Тясното сътрудничество между партията и ДС тогава е било представяно като високо патриотично дело. Със сигурност много хора са виждали нещата точно така, особено след като това им е било внушавано още в училище."

Стари агенти с нови имена

По-нататък в интервюто журналистите на "Дойчландрадио" искат да узнаят какво се е случило с ДС след 1990 година. Бьорн Опфер-Клингер им отговаря така: "По всичко личи, че е било извършено бързо изчистване на досиетата, за да няма информация за хората, работили за комунистическите тайни служби. В същото време Комунистическата партия си сменя името, преструктурира се и оглавява целия трансформационен процес в страната. Тогава тя преназначава много от служителите на ДС в новите тайни служби, които отчасти само получават нови имена.

В този смисъл в България имаме една много ярко изразена приемственост на кадрите. Някои напускат ДС, за да продължат участието си в обществения живот на страната под друга форма. Така те започват кариера в политиката, икономиката, в медиите. По този въпрос в българските медии много бързо се налага мъртвешко мълчание. Така много бивши сътрудници на ДС участват активно в живота на страната - издават книги и т.н., и с това вземат участие във формирането на общественото мнение. Докато в същото време жертвите на ДС нямат тази възможност за изява. Така темата бива много бързо забравена и слиза от дневния ред на обществото."

На това място журналистите от "Дойчландрадио" се питат имало ли е въобще в България, подобно на ГДР, щурмуване на централите с архивите, граждански акции за спасяване на досиетата, опити за установяване на истината? "Имало е известни опити - казва Бьорн Опфер-Клингер и продължава: Но по мое мнение всички те са били инсценирани, направлявани от бившите служби. И в резултат са спасени само малка част от архивите. След това има опити за създаване на различни комисии, но така или иначе нито една партия в парламента, и това си остава така и до днес, не показва интерес да бъдат отворени и прочетени досиетата.

Top Secret Blatt

Тайните остават неразбулени

Някои от тези досиета после изведнъж се появяват в публичното пространство, и най-вече в предизборни кампании под формата на компромати, които трябва да дискредитират определени политици. До днес остава неясно каква част от тези доноси са истински" - казва германският историк.

Миналото - последна грижа

Как Бьорн Опфер-Клингер си обяснява тази липса на интерес в България по отношение на миналото? Толкова ли много политици са замесени? И няма ли някакво движение сред по-младото поколение, което да се противопостави на тази незаинтересованост? На тези въпрос Бьорн Опфер-Клингер отговаря така:

"Младите поколения изглежда са загубили интерес към прочит на миналото. Когато всеки ден чуват или виждат как този или онзи политик бил бивш сътрудник, и от това не следва нищо, няма повдигане на обвинения, няма преосмисляне на миналото, тогава младият човек си казва - не, повече не ми се слуша, имам си и други проблеми. Казано иначе - младите българи се интересуват повече от това как да напреднат в живота си. И май изобщо не им е до миналото" - казва в заключение германският историк и политолог Бьорн Опфер-Клингер.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама