Мъките на доктор Охболи | Новини и анализи от България | DW | 11.05.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Мъките на доктор Охболи

Българите не само харчат най-много пари за здраве от всички европейци, но и са най-недоволни от медицинските услуги в своята държава. Паралелно се налага и една друга тревожна тенденция: българските лекари масово бягат.

Да си лекар в България

Да си лекар в България

Върху последствията от тези процеси се спира Георги Папакочев:

Неотдавна европейското бюро на Световната здравна организация констатира, че българските пациенти харчат най-много пари за здраве от всички европейци. При това не средства от здравната каса или държавата, а от собствения си джоб, въпреки че са здравноосигурени. Как? Платени прегледи при лекар, доплащане на скъпи консумативи в болницата, изписване на скъпи лекарства и купуването им изцяло със собствени средства. Съотношението между частните разходи за здраве и осигуровките е 43:57 на сто, докато в повечето европейски страни то е 25:75 на сто за сметка на държавата и различни здравни фондове.

Teller Messer Gabel Besteck Pillen Medikamente

Здравепогубване...

Констатациите бяха направени през март от Световната банка, която посочи, че за да оцелеят в кризата, освен от храна българите пестят главно от лекарства и медицинска помощ. А съдейки по отношението им към качеството на евентуалното лечение, възможността за навременен достъп до болница, цените на лекарствата и частта от разходите, която им се възстановява от здравния фонд, най-бедните европейци са и най-недоволни в ЕС от медицинските услуги в своята държава.

В търсене на смисъла

От друга страна намаляващата раждаемост, увеличената смъртност и прогресивно нарастващата емиграция постепенно изпразват системата на местното здравеопазване от смисъл. В резултат на несекващите от години насам хаотични реформи основната концентрация на здравни заведения се извършва в по-големите градове, което води до неизбежно редуциране на медицински персонал, особено на млади лекари и сестри. Те, ако все пак работят някъде, получават заплати, които са с пъти по-ниски от средните европейски в бранша. Личният изход за тези образовани, в повечето случаи, медици със специалност и профил може да бъде само един – напускане на страната и работа в чужбина.

Само през миналата година от българската здравна системата са си отишли почти 1 000 медицински сестри, които във Великобритания, Италия, Испания, Германия и Швейцария заработват между 4 и 6 пъти повече от средните 250 евро в България. Сега в страната са хартисали 25 хиляди от все още необходимите за системата 60 хиляди сестри и специалисти по здравни грижи.

Gesundheit Gesundheitswesen Medizin Messung von Blutdruck beim Arzt

На Запад заплатата им е 3 000 евро, а в България - едва 300

Подобна е картината и с лекарите, особено младите. По няколко пъти годишно в България се организират международни трудови борси за медици, от където все повече хирурзи, анестезиолози, психиатри и други търсени специалисти потеглят към клиниките в Западна Европа и по света. Там дори начинаещи млади лекари започват с немислимата за местните условия заплата от 3-4 хиляди евро и получават възможности за професионално развитие с оценка за своята хуманна професия.

Лекарят като излишен лукс

В България повечето млади лекари заплащат от джоба си таксите за специализация, не получават заплата за годините на нейното придобиване, за да бъдат евентуално назначени впоследствие като специалисти с възнаграждение от 300 евро…

Така кръгът на нищетата ще продължава все повече да се затяга, докато един ден е възможно да се затвори напълно. Тогава и поточната линия от медицински кадри за чужбина ще секне. Просто защото тях може въобще да ги няма, тъй като ще се окажат непосилен лукс за изтляващата държавица и нейното все по-безразлично народонаселение.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама