Мъката на фарьорските мъже | Новини и анализи от Европа | DW | 12.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Мъката на фарьорските мъже

Мъжете от Фарьорските острови имат проблем – много от тях не могат да си намерят съпруга. Причината: на островите има твърде малко жени. Някои фарьорци са намерили интересно решение на проблема. Други са напълно отчаяни.

Фарьорските острови се намират в северната част на Атлантическия океан - между Норвегия и Исландия. Те принадлежат към територията на кралство Дания, но имат автономен статут. На островите живеят около 50 000 души, но от десетилетия мъжете са с поне 2000 повече от жените. От години там се разказва все едно и също: мъжете ходят на риболов, а жените отиват да учат в чужбина и повече не се връщат. "Може би не сме толкова интересни", предполага Дан Томсън, местен рибар, женен за филипинка. Днес много от жените, омъжили се за фарьорци, са именно от Филипините и Тайланд.

Чужденките запълват празнотата, оставена от младите фарьорки. И открай време това е така. Само че никой вече не си спомня кога е било поставено началото. В момента на Фарьорските острови живеят 156 филипинки и 109 тайландки.

Да няма с кого да отидеш на танци

37-годишният Бьорн Келсой е един от многото фарьорци, които все още са без съпруга. Рибарят прекарва по два месеца в морето, а после - два месеца на суша. Когато си е у дома, прави всичко възможно, за да не мисли за самотата - занимава се активно с кикбокс и йога и свири на китара. "Иначе бих се чувствал много самотен", признава той. Преди време пуснал запитване във Фейсбук, в което търсел партньорка за курс по танци. В крайна сметка започнал да танцува с един травестит, защото никой друг не откликнал на пуснатата от него обява.

Фарьорецът живее в едно малко селце, чието население наброява 650 души. 14 от тях са от филипинки. Бьорн споделя, че повечето му приятели са обвързани с жени от Филипините, Куба или Бразилия. Запознанствата се осъществяват предимно в интернет - единственият шанс за самотните фарьорци да намерят любовта. Бьорн Келсой също си е създал профил в сайт за запознанства, макар и да не е почитател на общуването онлайн.

Младият мъж вече не вярва, че ще срещне лбовта на живота си в своята родина. Освен че на Фарьорските острови има твърде малко необвързани местни жени, много от жителите на островите са роднини, което също създава трудности при намирането на партньорка. Рибарят разказва, че когато бившата му приятелка забременяла, изпаднал в паника, защото знаел, че имат някаква роднинска връзка. Все пак се оказало, че са едва пети братовчеди. Днес синът му Макс е на 8 години, а 37-годишният рибар е все така ерген.

Бьорн си спомня, че преди време се бил разнесъл слух, че един от пасторите в селото притежавал каталог с кандидат-съпруги. Тъй като все повече и повече мъже се осмелявали да го попитат за каталога, един ден пасторът изнесъл специална проповед за случая: обявил, че ще се моли за многото самотни мъже в селото, но подчертал, че не може да направи нищо повече за тях.

За разлика от Бьорн Келсой, Дан Томсън е от късметлиите, които са успели да си намерят съпруга. Дан е на 30 години, когато за първи път вижда 18-годишната филипинка Мери Джой на снимка. Показва му я нейна братовчедка, която пък е омъжена за братовчед на майка му. Двамата започват да си пишат писма, а още в първото Дан споменава, че си търси половинка за цял живот. И така минават цели две години, през които Мери Джой успява да завърши следването си. В крайна сметка двамата минават под венчилото и заживяват щастливо. Днес те имат три деца. 

Красиви гледки, но малко жени

Красиви гледки, но малко жени

Стара къща, а в нея - съпруга с книга в ръка

Не винаги обаче смесените бракове имат хепиенд. Езиковите бариери понякога пречат и развалят връзките. Освен това много от филипинските и тайландските съпруги не успяват да понесат студа и самотата на Фарьорските острови и се прибират на топло в родните си страни.

37-годишният Бьорн Келсой е напълно отчаян: "Вероятно накрая ще заживея на самотен остров, без съпруга, но пък с куче". Решил е да напусне островите, когато навърши 40 години, и да тръгне на пътешествия по света. И все пак най-голямата му мечта си остава тази: стара къща с каменни стени и трева на покрива, а в нея - неговата съпруга, седнала кротко с книга в ръка.

 

Редакцията препоръчва

Реклама