Мунк - неразбраният гений | Начало | DW | 12.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Мунк - неразбраният гений

Много от картините му днес са световноизвестни. Приживе творбите на Мунк предизвиквали шок и неразбиране, в най-добрия случай - присмех. Новаторството на норвежкия експресионист Едвард Мунк и до днес остава стъписващо.

"Разхождах се с двама приятели по залез слънце. Изведнъж небето почервеня като кръв и аз усетих нещо като тъга... Приятелите ми продължиха и аз останах сам, треперещ от страх. Струваше ми се, че чувам един силен, безкраен вик", пише художникът през 1891, описвайки работата по най-известната си картина "Викът".

Мунк, който е роден на 12 декември 1863, загубва майка си още на 6-годишна възраст. След това умира и любимата му сестра, а друга от сестрите му полудява. Момчето открива спасение за душата си в рисуването. Бащата, който е лекар, се бори за физическото оцеляване на семейството: "Той се опитваше да ни бъде и баща, и майка. Но бе мрачен, нервен...с периоди на религиозни пристъпи, граничещи с лудостта, през които в продължение на дни крачеше напред-назад из стаята, призовавайки Бога."

Публиката е скандализирана

Бащата решава, че Мунк трябва да стане инженер. Но през ноември 1880 Едвард пише в дневника си следното: "Пак се отписах от техническото училище - реших да стана художник". В този период се появяват неговите натуралистични портрети. Не след дълго започват и първите изложби.

През 1885 Мунк получава стипендия за пътуване до Париж, където открива творбите на Курбе и Дега. Те му оказват огромно въздействие. Завръщайки се в Норвегия, той рисува портрет на смъртноболно дете, обърнало глава към майка си, която е коленичила до леглото. Стилът му е вече съвсем различен - рисува с едри щрихи, наслагва боите една върху друга и прокарва бразди с четката. Цели пасажи от картината изглеждат недовършени, когато я представя пред обществеността.

Norwegen Kunst Malerei Selbstporträt von Edvard Munch

Автопортрет на норвежкия художник Едвард Мунк

Както пише творецът: "С "Болното дете" тръгнах по нов път - то представляваше пробив в изкуството ми и повечето ми по-късни картини дължат появата си на тази творба. Никой друга картина не е скандализирала Норвегия до такава степен. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили около картината - и оттам се чуваха глъчка и присмех".

Рисунъкът и темата шокират обществото. Но Мунк е открил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и смърт, страх и самота, любов, ревност и надежда - някои от най-дълбоките и същевременно прости човешки преживявания.

Художник на душата

Изкуствоведката Карин Орхард, организатор на една новооткритата изложба на Мунк в Хановер, вижда основния принос на Мунк в това, че успява по силно индивидуализиран начин да представи цяла палитра от проблеми и сложни психологически състояния.

В продължение на години Мунк води много интензивен живот: пътува между Норвегия, Франция и Германия, общува с Ибсен, Стриндберг и Арно Холц. През 1892 е организирана първата му изложба в Берлин, включваща актови картини на изкусително-демонични жени. Публиката реагира с възмущение и се налага изложбата да бъде закрита, а списанието "Кунстхроник" пише: "Няма никакъв повод да си губим времето с разговори за картините на Мунк - тъй като те изобщо не представляват изкуството". И тъй като никой не купувал картините му, в средата на 90-те години на 19 век Мунк започва да се занимава с дърворезба и гравюри.

През 1909, след преживян психически срив, Мунк се установява недалеч от Кристияния /старото име на Осло/. Междувременно се е утвърдил като художник и започва да проявява интерес и към сюжети, които не са свързани с душевното състояние на личността - рисува пейзажи, а след Първата световна война и руската революция - и портрети на работници.

През 1933 Мунк е нарочен от националистите за "упадъчен творец", затова по време на окупацията на Норвегия те правят опит да му отнемат един от имотите. Най-известният скандинавски художник умира през януари 1944.

Редакцията препоръчва