Моята приятелка Ангела | Новини и анализи по международни теми | DW | 25.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Моята приятелка Ангела

По време на посещението си в Германия Барак Обама обсипа Ангела Меркел с хвалби. Те обаче биха могли да се тълкуват и като молба за опрощение на собствените му грехове. Коментар на Клаус-Дитер Франкенбергер във ФАЦ.

Как само се обръща палачинката: през лятото на 2008 година в Берлин стотици хиляди излязоха да посрещнат с радостни възгласи Барак Обама. Тогава той все още се бореше за влизане в Белия дом, а германците виждаха в него спасител на света. Осем години по-късно в Хановер на Обама му беше устроен един по-скоро вял прием, преминал под знака на протестите. Eдни протестираха по собствени убеждения, други изразиха твърдата си антиамериканска позиция по отношение на Споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ (ТТИП).

Явно Обама проумя много неща

Самият Обама, за когото в началото на мандата му дори не знаехме дали въобще ще намери общ език с германската канцлерка, сега се представя като един от най-големите ѝ фенове: за разлика от много германци и европейци, той искрено се възхищава на лидерските ѝ умения и личната ѝ позиция в бежанската криза. Дали пък и в Белия дом не са започнали да се молят за германската канцлерка?!

Казано иначе: никак не е лошо, когато водещите западни лидери са на една вълна и си имат взаимно доверие. В такава среда е по-лесно да се преодоляват различията, които са неизбежни дори и между най-добрите партньори. Или когато имат различни интереси. Обама явно е проумял каква заплаха за взаимното доверие представлява скандалът с американската Агенция за национална сигурност (АНС) и дори помоли за прошка. Това също не се случва всеки ден.

Доверието и взаимното уважение са просто задължителни във времена като днешните. Когато натискът срещу Запада, западните политици и общества от двете страни на Атлантика се засилва. Когато единството, сигурността и благосъстоянието са застрашени. Американското ръководство знае много добре колко важна роля играе Германия в това отношение. Призивът на Обама към Великобритания да не напуска ЕС показва, че той самият смята този сценарий за опасност - както за Европа, така и за северноатлантическата общност. В края на мандата си Обама изглежда открива високата стойност на Европа, макар това да не му носи никакви точки у дома. За него е важно какво може да му предложи този партньор. А европейците, независимо от проблемите им момента, имат най-много за предлагане.

Нима президентът се чувства гузен?

Със сигурност щеше да е много полезно, ако Обама се беше ангажирал да помогне за справянето с бежанския проблем - още там, откъдето тръгват бежанските потоци. В този смисъл неговите хвалби за Меркел могат да се тълкуват и като молба за опрощение на собствените му грехове. В този ред на мисли: Обама би могъл да се активизира малко повече и по въпроса за споразумението ТТИП.

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Реклама