Моята Европа: взимаш от добрите, даваш на лошите? | Новини и анализи от Европа | DW | 05.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Моята Европа: взимаш от добрите, даваш на лошите?

Ето какво е намислил Брюксел: ще взема от по-бедните като Унгария, Словакия и Полша, за да има за по-безотговорните като Гърция, Испания и Италия. Що за политика е това, пита Борис Калноки в есето си "Моята Европа".

В разгара на масовите протести в Гърция през 2011 г. срещу мерките за икономии попитах една млада гъркиня на какво се гневи така силно. Щяла да загуби пенсията си, отвърна ми тя.

Помислих, че не съм чул правилно, защото жената беше на 36 години. Но както ми обясни, наистина получавала солидна месечна пенсия за сираци, тъй като баща ѝ починал, а тя не била женена и не работела. Не искала да се омъжи за приятеля си, защото щяла да си загуби пенсията. Тази млада жена очакваше от мен да проявя съчувствие и солидарност, а от Европейския съюз - да опрости гръцките дългове и да не налага на страната своята политика на строги икономии. 

Аз обаче съм родом от Унгария и никак не мога да разбера как хора, които имат толкова много, се оплакват толкова много. Не разбирам как държава, която няма пари, може тъй щедро да живее на вересия. При нас - не само в Унгария, а и въобще в страните от Източна Европа - средната месечна заплата по онова време беше 500 евро, за които трябваше да се работи здраво. И все пак тези държави не бяха толкова задлъжнели.

Редакцията препоръчва

Тогавашният премиер на Словакия откровено си призна, че не знае как да обясни на сънародниците си, че те, които печелят по-зле от гърците и нямат техните щедри социални придобивки, сега трябва да плащат за спасяването на Гърция. 

Първо ценностите, после - парите

Нещо подобно се кани да направи Европейската комисия: тя смята да отнема средства от страни като Унгария, Словакия и Полша, които са сравнително бедни, но икономически се справят добре, за да ги даде на по-богатите, но по-безотговорни страни като Гърция, Испания и Италия. Да се смята, че икономическото изравняване ще доведе до израняване и по отношение на ценностите, означава да се изопачава европейската идея. Сега обаче тенденцията е обратна: първо ценностите, после парите.

Вместо, както досега, да се подкрепят страните с най-нисък БВП, занапред ще се отпускат средства в зависимост от това дали се спазват стандартите на правовата държава и дали е налице солидарност в кризата с бежанците. Ги Ферхофстад, лидерът на либералите в ЕП, премина всички граници, като написа в Туитър, че на страните, които не се придържат към европейските ценности, нямало да се отпускат никакви средства от еврофондовете. Ферхофстад неколкократно спомена унгарския премиер като един от онези, срещу които явно е насочена реформата. В седмичното си интервю по унгарското радио Орбан призова за спокойствие, тъй като без съгласието на Унгария проектобюджетът не може да бъде приет.

Средство за натиск срещу успешните

След присъединяването си към ЕС Полша, Унгария и други страни от бившия Източен блок са направили много, за да догонят европейските стандарти. Постигнали са го отчасти благодарение на европейските фондове, но главно защото се развиват икономически стабилно при сегашните си правителства. В Унгария държавната задлъжнялост е спаднала от 82% през 2010 година на 70% в момента. От 2004 г. насам социалният продукт е нараснал от около 50% от средния за ЕС на близо 70% днес. Словакия и особено Чехия са се приближили още повече до средните европейски показатели. От 2012 г. насам икономиките на източноевропейските страни се развиват по-динамично, отколкото в останалите страни от ЕС. И в някакъв момент тези страни ще бъдат вече не бедняците, а нетни платци в общността.

В средносрочна перспектива кохезионните фондове ще изгубят значението си. А и бездруго никоя страна в региона не желае трайно да живее от парите на германците и на другите нетни платци в ЕС - за разлика от по-облагодетелстваните средиземноморски страни.

Boris Kalnoky (privat)

Борис Калноки

Като цяло източноевропейците реагират сравнително спокойно на сегашния дебат за парите от бюджета. Плановете на ЕС се схващат като опит да се смекчи продължаващата криза в еврозоната чрез подкрепа на прахосващите южноевропейски страни. И като опит да се приложи средство за натиск срещу страни като Унгария и Полша. Защото те, видиш ли, не се съобразявали с европейските ценности и застрашавали единството на ЕС. Или може би защото, както смятат унгарците и поляците, техните страни се осмеляват отново и отново да задават въпроса дали е разумно Европа да приема толкова много мигранти? Дали е целесъобразно те да се преразпределят в страните от общността и дали е разумно да се притискат европейските държави да проявяват повече солидарност?

Когато по-малко означава повече

Ляволибералното правителство, управлявало в Унгария между 2002 и 2010 година, съсипа страната, но образцово се придържаше към европейските приказки за повече солидарност и повече Европа. Според новите предложения на ЕС, тогавашната икономическа съсипия би следвало да се възнагради, а пък далеч по-разумната икономическа политика на правителството на Орбан - да се накаже.

Но да не пресилваме нещата. В крайна сметка сигурно ще бъде намерен компромис, който да е безболезнен за всички. Като много унгарци, и аз си пожелавам ЕС да ни спре кранчето. Това драстично би намалило възможностите му за влияние, които усилия наистина водят до намаляване на корупцията или принуждават икономиките да станат по-иновативни и по-ефективни, и които ускоряват еманципацията на средноевропейците в ЕС. Но понякога по-малко означава повече. 

Борис Калноки е кореспондент на в-к "Ди велт" в Будапеща, текстове от когото публикуват и други германски медии

Реклама