Мостът, който спаси Европа от атомната бомба | Новини и анализи от Европа | DW | 27.05.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Мостът, който спаси Европа от атомната бомба

Един като по чудо оцелял мост над Рейн изиграва ключова роля в края на Втората световна война. За моста край Ремаген по-късно Айзенхауер ще каже, че струва колкото тежи – в злато.

Март 1945: американски войник наблюдава от височината моста над Рейн край град Ремаген

Март 1945: американски войник наблюдава от височината моста над Рейн край град Ремаген

На въпрос кои са за тях най-известните забележителности в Германия, много от американските посетители споменават редом с Хайделберг и замъка Нойшванщайн и това: мостът край Ремаген – южно от град Бон.

Мостът край Ремаген играе немаловажна роля в хода на Втората световна война, помагайки да се ускори настъплението на съюзниците. На 7 март 1945 американските войски, настъпвайки от освободената вече Франция към Берлин, успяват да овладеят оцелелия по чудо мост над Рейн при град Ремаген. Само за едно денонощие по него преминават 8 000 американски войници. Историците са убедени, че мостът в Ремаген е приближил края на войната, предотвратявайки даването на много нови жертви.

Редакцията препоръчва

Мостът край Ремаген придобива световна известност благодарение на Холивудската драма "The Bridge at Remagen", заснета в края на 1960-те. Същият мост е споменат и във филма "Monuments Men" от 2014 година с Джордж Клуни в ролята на командващ специално подразделение, спасяващо произведения на изкуството от нацистите в последните хаотични дни на войната. 

Път от запад на изток

Строителството на железопътния мост над Рейн в района на Ремаген започва в разгара на Първата световна война. През 1918 той е кръстен на името на генерал Ерих Лудендорф. Съоръжението е трябвало да обезпечи доставките на подкрепления за фронта, с цел да се усили натискът над Франция. Строителството му обаче е завършено чак в края на войната, а релсите на моста са положени още по-късно - през 1919 година, така че товарни превози през моста в западна посока така и не са преминавали. Само войниците са се връщали по него от фронта.

След края на Първата световна война мостът почти изцяло губи своето стратегическо значение, но все пак остава свързващо звено между двата бряга на Рейн. Пешеходната зона на моста, дълъг 325 метра, активно е била използвана от местните хора, което довело до бум на сватбите между живеещите на левия бряг жители на Ремаген и тези от десния бряг - в Ерпел.

По времето на Втората световна война съюзническата авиация бомбардира моста, опитвайки се да го разруши, но без успех. А когато американците успяват да превземат съоръжението, нацистите се опитват безуспешно да го взривят. 

"Чудото от Ремаген"

И така, на 7 март 1945 година преден отряд на 9-та бронетанкова дивизия от армията на САЩ за свое голямо изумление заварва непокътнат моста при Ремаген. Отрядът е бил воден от 22-годишния лейтенант от германски произход Карл Тимерман.

Войниците съобщават на командването за щастливото откритие и получават заповед да щурмуват моста и да го превземат. За това се оказват достатъчни само 3 часа. Същия ден по-рано, майорът от Вермахта Ханс Шелер дава заповед за унищожаването на моста. Заложеният от нацистите взрив обаче се оказва твърде слаб за здравата конструкция. Мостът е разтърсен, но основите му издържат на взривната вълна. Така преминаването на хиляди американски войници по моста над Рейн влиза във военната история на САЩ като „чудото от Ремаген". Твърди се, че генерал Айзенхауер е казал по този повод: „Цената на този мост е равна на тежестта му, премерена в злато".

Историците оценяват това събитие малко по-трезво, като отчитат факта, че Ремагенският мост не е бил единственият неразрушен мост над Рейн по онова време. Въпреки всичко, превземането на моста от съюзническите войски значително ускорява придвижването им на изток.

Само това е останало от моста днес - кулите от някогашното съоръжение на Рейн

Само това е останало от моста днес - кулите от някогашното съоръжение на Рейн

Историкът Курт Клеман казва: "Преди да стигнат до Ремаген, САЩ предполагаха, че войната ще се проточи до есента на 1945 година". По думите му, те дори смятали да нанесат ядрен удар срещу Берлин, за да заставят противника да капитулира.

Други историци също не изключват да е имало подобен сценарий, макар да е ясно, че евентуален ядрен удар е щял да има опустошителни последици за цяла Европа.

Мостът рухва сам

Неуспешният опит да се разруши моста бил оценен от Адолф Хитлер като „предателство". Четирима германски офицери, включително Ханс Шелер, биват осъдени от военен съд. „Израснах, съпровождан от обвиненията, че баща ми е бил страхливец", спомня си синът му Герд. През 1967 година майор Шелер е реабилитиран със съдебно решение.

Мостът край Ремаген се срива на 17 март 1945 година в резултат от множеството повреди, нанесени му от многобройните бомбардировки. Само четирите кули - по две от всяка страна - и до днес се издигат край брега на Рейн. Кулите са изпълнявали функцията на отбранителни крепости с бойници за стрелба, помещения за войниците и складове за муниции.

От 1980 година до 2019 в кулите на разрушения мост край Ремаген се помещаваше музей, разказващ за драматичните събития в края на Втората световна война. В книгата за гости там можеха да се прочетат трогателни коментари на потомци на онези американски войници, които през 1945 преминават по моста на път за Берлин.

Реклама