Москва и Анкара - разрив няма, но утайката остава задълго | Новини и анализи от Европа | DW | 12.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Москва и Анкара - разрив няма, но утайката остава задълго

Ще се изострят ли и без това обтегнатите отношения между Москва и Анкара? За Путин сирийската криза е геополитическа игра, за Ердоган - заплаха за бъдещето на Турция, пише в коментара си за Дойче веле Константин Егерт.

Официална Москва си мълчи, докато представителите на Анкара, включително президентът Ердоган говорят непрестанно. И всичко, което казват, е достатъчно неприятно за руското ръководство. Някогашните почти съюзници и борци срещу западната хегемония днес са в конфликт.

Повехналите цветя на "арабската пролет"

Много са общите черти между турския и руския лидер. И двамата не обичат Запада, презират опозицията, не са им чужди и конспирациите. И двамата действат решително за запазване на собствената власт. И Путин, и Ердоган смятат себе си за изразители на исконните стремежи на "обикновените хора" и се отнасят с недоверие към интелектуалците. До 2011 година отношенията между двете страни се развиваха във възходяща линия. На Русия се харесваше това, че Ердоган се отнася сравнително хладно към всичко, което дълги години определяше основния политически курс на светска Турция - ролята на армията в политиката, ориентацията към ЕС, членството в НАТО. Икономическите връзки между двете страни укрепваха от ден на ден, а потокът от руски туристи към турските курорти не секваше. През 2011 година Русия и Турция въведоха и облекчен визов режим между двете страни.

Разногласията започнаха няколко месеца по-късно - около ситуацията в Сирия и т.нар. "арабска пролет". Ердоган, тогава премиер, съзря в тези събития шанс да превърне Турция в ментор на арабските правителства и народи в изграждането на демокрация на базата на "умерения ислям". Той направи няколко обиколки из региона с надеждата (както се оказа - напразна) да затвърди новата си роля. Ердоган имаше и отлични лични отношения с президeнта на Сирия. Турският лидер се опитваше да бъда нещо като наставник и покровител на Асад. Всичко се промени рязко, когато стана ясно, че Асад не възнамерява да провежда реформи и е готов да потопи в кръв всяка съпротива срещу своя режим. В Турция пристигнаха бежанци, а от Турция в Сирия навлязоха ислямисти от всъвъзможни групировки. През 2012 година официална Турция става враг на сирийския режим и дипломатическите връзки между двете държави бяха скъсани.

Игрите на Русия и бъдещето на Турция

За разлика от турското ръководство, Москва смяташе революциите в арабските държави за следствие от американската политика на "насърчавана демокрация", започнала с операцията в Ирак през 2003 година. От самото начало на размириците в Сирия Москва безусловно подкрепяше Асад, а със завръщането на Путин на президентското кресло това стана и най-важният елемент от цялата близкоизточна политика на Москва и значително охлади отношенията с правителството на Ердоган. Ако за Путин гражданската война в Сирия е възможност да даде отпор на американската политика на един "далечен рубеж", то за турците това са стотиците хиляди бежанци и отново изострилият се кюрдски въпрос.

За Турция ставащото около Сирия е предизвикателство за бъдещето на страната, докато за Путин то е геополитическа игра и кръстосване на шпаги с Вашингтон. Засега. Освен това той не се счита силно задължен на турския си колега, особено след турската критика на анексията на Крим и протакането на преговорите за изграждането на "Турски поток". Ако целта на Москва е да помогне на Асад да създаде и запази собствен анклав на територията на Сирия, което е твърде вероятно, руското военно присъствие в региона ще стане постоянно и мащабно. Ще се засили ролята на Иран, с когото Анкара не е в блестящи отношения, и ще се увеличи зависимостта на Ирак от режима в Техеран. Американците ще потърсят опора в лицето на сирийските кюрди, които фактически вече са създали своя държава в Западен Ирак и могат да я разширят и с кюрдските региони в Сирия. В такъв случай турските кюрди могат да се откажат от идеята за широка автономия и да поискат независимост. Разбира се, не само руската политика предизвиква главоболия сред турското ръководство. Но тя е най-непредсказуемият фактор за Анкара.

Konstantin von Eggert Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Константин Егерт

Играчът Путин и обиденият Ердоган

Ердоган започна да нервничи. Той дори заплаши Москва, че ще престане да купува руските енергоносители. Тази заплаха обаче едва ли е изпълнима. Обемът на руските доставки на природен газ е значителен и Турция не може да се откаже от него от днес за утре. Ердоган може да изпълни другата си заплаха, а именно да разтрогне договора с "Росатом" за изграждането на първата турска АЕЦ, тъй като проектът се намира в начален стадий.

Дали ще се изострят още повече и без това обтегнатите отношения между Анкара и Москва? Всъщност нито едната, нито другата страна е заинтерeсувана от подобно развитие. Взаимните икономически интереси са твърде сериозни. Разрив може да настъпи, ако САЩ и техните съюзници от НАТО решат активно да се противопоставят на опитите на Русия да закрепи режима на Асад на власт. Защото добрите отношения на Турция в алианса са приоритет номер едно за Анкара. Турция не иска да се лиши от подкрепата на НАТО в условията на най-голямата криза за сигурността в региона от времето на иракското нахлуване в Кувейт и първата война в Персийския залив насам. Ако обаче западната коалиция намери възможност за някакъв вид съжителство с руските военни в Сирия (което не бива да се изключва), Турция и Русия ще могат да изгладят противоречията. Но само толкова. Предишната дружба няма да бъде възстановена. Както се казва, утайката ще остане задълго.

Константин Егерт е руски журналист, политически наблюдател на радиостанция "Коммерсант FM" и автор на коментарна колонка в руската програма на ДВ.

Редакцията препоръчва