Моленбек и терористите | Новини и анализи от Европа | DW | 14.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Моленбек и терористите

Брюкселският квартал Моленбек има лоша репутация - особено след като полицията откри там съучастници на парижките атентатори. Доналд Тръмп пък го нарече "адска дупка". В белгийската столица обаче се надига съпротива.

"Когато чух в новините за атентатите в Париж ме обзе страх, че и ние може да сме свързани с тях. за мен беше шокиращо да науча, че сред атентаторите има и младежи, израснали тук", казва пълномощничката по въпросите на младежта в Моленбек Сара Тюрин.

Тя не обича да си спомня за дните след 13 ноември 2015 година. Ежедневните обиски и арести в квартала привлякоха вниманието на медиите. Връхна точка беше издирването на единия от избягалите атентатори, за когото се твърдеше, че се укрива на улица Рю Делану №47. Часове наред полицаите обсаждаха къщата, по покривите бяха разположени снайперисти. Полицията беше отцепила целия квартал. В Моленбек дойдоха журналисти от цял свят. Разпространяваха се и неверни информации.

"Още преди това Моленбек се смяташе за развъдник на ислямисти. Но след тези събития целият квартал попадна под общо подозрение", казва Сара Тюрин.

Три месеца след атентатите на улица Рю Делану е спокойно. Сградата с №47 е необитаема, на прозорците има заковани талашитени плоскости. "Ужасът още не е преминал, макар вече всичко да е спокойно. Хубавото е, че много хора от квартала искат да се справят с причините за нашите проблеми. Имаме много нови проекти, с които искаме да държим младежите далеч от ислямистките проповедници в квартала", казва Тюрин.

"Много се преувеличава"

Belgien Brüssel Stadtteil Molenbeek

Екскурзоводът Ерик Нобелс

"В Брюксел няма никакви гета. Дори и в Моленбек", казва екскурзоводът Ерик Нобелс на група туристи. Той иска да им покаже истинския Моленбек. "Не бива да поставяме всички тук под общ знаменател. Радикализираните младежи са само трагични изключения", казва той. "Ако бях вярващ, сигурно щях да стана проповедник. Сега изнасям проповеди пред моите туристи", казва с усмивка Ерик.

Днес групата му наброява 25 души - белгийски туристи. Той ги развежда из тесните улички зад фабричните постройки по канала, който отделя Моленбек от центъра на Брюксел. Отляво и отдясно са разположени обикновени жилищни сгради, каквито могат да се видят навсякъде в Брюксел. Нищо не говори за това, че тук са живяли ислямски екстремисти.

Разходката продължава надолу по улица Рю де Ребакур с множество обществени перални и всякакви магазини и магазинчета - за мобилни телефони, плодове и зеленчуци и т.н. Продавачката в една арабска пекарна смята за твърде пресилено твърдението, че Брюксел има лош имидж, особено след атентатите в Париж. "Всичко е силно преувеличено. През седмицата след атентатите тук гъмжеше от журналисти. Веднага след това всичко си тръгна по старому. Аз съм израснала тук, със съседите сме като едно голямо семейство. Само на няколко младежи им се въртят глупости в главите, но повечето не създават никакви проблеми", уверява тя.

Ще спрат ли да ходят в Сирия?

На всеки ъгъл екскурзоводът Ерик Нобелс се опитва с вицове да разсее страховете на туристите от радикализирани младежи. "Това са само единични случаи. Няма повод за паника", казва той. Пълномощничката по въпросите на младежта обаче гледа на нещата малко по-различно. "Почти всеки в квартала познава някого, който е заминал да се бие в Сирия. Не трябва да допускаме тези младежи да се завърнат като чудовища и да убиват хора в Европа", казва Сара Тюрин. Тя знае много добре, че съществуващите програми за реинтеграция не могат да стигнат до сърцата на младите мъже. "Часът на истината за нас ще дойде през лятото, когато обикновено нараства броят на пътуванията до Сирия. Тогава ще разберем колко успешни са усилията ни", казва тя.

Последната спирка на туристическата обиколка е в Градския съвет на Моленбек. Тук работи Мохамед Абдеслам, чиито двама братя са едни от атентаторите от Париж. Ерик Нобелс използва възможността, за да разкаже историята на неговото семейство. "Родителите им имаха наблизо малък магазин. Той обаче изгоря и те се разориха. Синовете им си опитаха късмета с една кръчма, в която се продаваха наркотици и властите я затвориха. Така семейството се разори за втори път. Няколко дни по-късно единият от братята се самовзриви в Париж, а другият подхвърли своя колан с експлозиви и оттогава е в неизвестност", разказва Ерик. Така разказана историята на двамата братя звучи повече като на акт на отчаяние, отколкото на ислямистки терористичен атентат.