Може ли ″Продължаваме промяната″ да застраши първото място на ГЕРБ? Разговор с д-р Димитър Ганев. | Новини и анализи от България | DW | 09.11.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Може ли "Продължаваме промяната" да застраши първото място на ГЕРБ? Разговор с д-р Димитър Ганев.

Какви изненади са възможни в България на 14 ноември? "Ключов е въпросът кой ще вземе втория мандат", казва пред ДВ политологът д-р Димитър Ганев. Според него правителство без БСП изглежда невъзможно.

Димитър Ганев

Димитър Ганев

ДВ: Г-н Ганев, здравната криза доминира политическия и обществен дебат в последните седмици от кампанията, а напоследък водещ сюжет станаха и разкритията около строителството на магистрала "Хемус". Как ще се отразят тези теми на изборите и какви изненади са възможни?

Редакцията препоръчва

Димитър Ганев: Ако има ефект от въвеждането на зеления сертификат върху изборния резултат, това ще е някаква щета за Румен Радев. В продължение на повече от година той по-скоро играеше на полусъединител с Ковид-скептиците - от посланията му по време на управлението на кабинета "Борисов", през назначаването за здравен министър на човек, който е по-скоро скептичен към пандемията, до разпускането на Националния оперативен щаб. Въвеждането на зелен сертификат разочарова част от привържениците му, които харесваха това негово по-резервирано отношение към пандемията, но това няма да е достатъчно да промени изборния резултат драматично.

ДВ: Това означава ли, че вторият тур на президентските избори е неизбежен?

Ганев: От днешна гледка точка можем да говорим за почти сигурен втори тур. Много е малка вероятността изборите да завършат в един тур. Преди около 2-3 седмици имаше такава възможност. Да не забравяме, че за да завършват президентските избори в един тур, има две условия - активност над 50% и над 50% от всички подадени гласове за един от кандидатите. По-вероятно от днешна гледна точка е нито едно от условията да не бъде изпълнено.

ДВ: Да погледнем към парламентарните избори: сигурно ли е първото място на ГЕРБ и какъв е потенциалът на “Продължаваме промяната” да мобилизира голяма периферия и да поднесе изненада?

Ганев: При ГЕРБ не се отчита ръст. Партията на Борисов по-скоро удържа позициите си от около 650-700 хиляди гласоподаватели, което е близо до резултата през юли. Там не говорим за някакво възстановяване на подкрепата, а по-скоро за константни показатели. Голямата разлика между юли и ноември ще е резултат от срива на “Има такъв народ”.

“Продължаваме промяната” регистрираха бърз ръст до 15 процента подкрепа. В последните три седмици обаче този ръст се е успокоил. Това, което се случи реално, е, че има вътрешно преразпределение на гласове в т.нар. лагер на протестните партии. Подкрепата, която успяват да генерират от “Продължаваме промяната”, до голяма степен се дължи на изпомпване на гласове от “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се БГ! Ние идваме”. Разбира се, те мобилизират и някаква част от хората, които не са гласували през юли, но не са привлекли гласоподаватели от лагера на т.нар. партии на статуквото. “Продължаваме промяната” имат потенциал за мобилизиране на периферия, но трудно биха застрашили първото място на ГЕРБ на 14 ноември.

ДВ: Можем ли да кажем тогава, че правителство без БСП не е възможно за нито един от двата лагера, които очертавате?

Ганев: Да, така изглежда. Лагерът на протестните партии пак ще може да разчита на около 110-112 народни представители, а ГЕРБ и ДПС - на 90-100 депутати. БСП се явява абсолютно необходима за протестните партии, за да имат мнозинство. Това означава, че ситуацията е доста сходна с тази след последните два вота. Ключов обаче е въпросът кой ще вземе втори мандат. Според новото проучване на “Тренд”, което ще публикуваме в сряда, позициите на БСП и “Продължаваме промяната” са доста близки. Така че отсега не можем да прогнозираме кой ще вземе втория мандат, който ще е определящ за сформирането на правителство.

Димитър Ганев

Димитър Ганев е доктор по политология, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и съосновател на социологическа агенция "Тренд"

ДВ: Споменахме сигурните участници в 47-ото Народно събрание. Около 4-процентовата бариера се движат “Изправи се БГ! Ние идваме” и “Възраждане”. От какво зависи тяхното представяне и дали ще има нов участник в парламента?

Ганев: Зависи от финалната мобилизация в последната седмица. При “Възраждане” благоприятен ефект имаше въвеждането на зелен сертификат, което среща неодобрението на голяма част от българските граждани. “Възраждане” са очевидно скептична към Ковид и антиваксърска партия, така че развитията в последните седмици им дават някакъв тласък. Но не съм сигурен дали това ще им стигне, за да прескочат бариерата. Това може да не го знаем дори в самия изборен ден, защото „Възраждане“ имат потенциал и в чужбина. Видя се ясно на последните два избора.

Петков и Василев до голяма степен превзеха част от протестното пространство и привлякоха различни дялове от гласовете на ИТН, ДБ и ИБГНИ. Когато разчиташ на гласовете на 140-150 хиляди души, какъвто е случаят при Манолова, и загубиш подкрепата на 30-40 хиляди, оставаш под бариерата. Засега не се вижда ИБГНИ да успява да компенсира тази загуба.

ДВ: Кампанията беше по-скоро вяла. Дебати между основните партии се водеха рядко, а между основните кандидати за президент изобщо не се проведоха такива. В тази връзка: каква мобилизация и съответно каква избирателна активност очаквате?

Ганев: Кампанията до голяма степен бе потопена от темата Ковид заради четвъртата вълна. Колкото до президентските дебати - надявам се това да не се превръща в тенденция в българската политика. През 2016 година имаше дебат Радев-Цачева, сега очевидно Румен Радев не иска да влиза в такъв с нито един от опонентите си. Надявам се, че ще се стигне до дебат Герджиков-Радев между двата тура, защото имаме нужда от такъв формат.

Избирателната активност е трудна за прогнозиране. Това, което разбираме от нашите проучвания, е, че можем да очакваме активност между тази на изборите през април и тази през юли. Тоест, нито толкова ниска, колкото беше през юли, нито толкова висока, колкото беше през април. Има фактори, които способстват за по-висока избирателна активност. На първо място - изборите са 2 в 1. И второ - има нов политически субект, който се очаква да изкара част от негласуващите. Що се касае до Ковид - пиковите нива на пандемията може да се отразят върху избирателната активност, но през април също имахме подобна ситуация, а активността беше висока.

Подобно съдържание