Може ли лошото време да влияе на хода на историята? | Новини и анализи от Европа | DW | 02.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Може ли лошото време да влияе на хода на историята?

Капризите на времето не са ново явление: урагани, наводнения и суши е имало и много преди глобалното затопляне. Възможно ли е обаче те да са предопределили изхода от важни исторически събития? Една книга дава отговори.

Разгромът на Испанската армада на 8 август 1588 г. - картина от Филип Якоб Лутербург младши

Разгромът на Испанската армада на 8 август 1588 г. - картина от Филип Якоб Лутербург младши

"Времето прави историята" - така е озаглавена книгата на американския историк Роналд Д. Герст, в която се разказва за природни катаклизми, сериозно повлияли на хода на историята, на изхода от сражения и войни и на съдбата на империи. Става дума за различни епохи: за чумата по времето на император Юстиниан, разгрома на Испанската армада, безславните военни авантюри на Наполеон Бонапарт през 1819 година и на Хитлер през 1941, за урагани, наводнения и суши.

Разгромът на Испанската армада

Едно от най-поразителните такива събития е походът на испанската флотилия "Непобедимата армада" към британските брегове. Още от самото начало времето не било с испанците: през ноември 1578 година, още докато вървяла подготовката за похода, над флотилията се разразил мощен ураган, който повредил сериозно над 100 кораба. А мартенската буря и силните майски ветрове отслабили още повече Армадата. Въпреки това нейните 129 платнохода си оставали сериозна сила. Англичаните успели да мобилизират почти 200 кораба, които обаче били значително по-малки от испанските. Голямото им предимство била тяхната висока маневреност. Именно тя, заедно с времето, допринесла за разгрома на "Непобедимата армада". Бягайки от британския обстрел, испанските галеони излезли в открито море, подгонени от силен попътен вятър, който попречил на все още силната Армада да се върне обратно към британския бряг. А течението Гълфстрийм пък пречело на флотилията да продължи на юг към родния, испански бряг. 

След това се разразили нови силни бури и много испански кораби били изхвърлени на каменистите брегове на Ирландия. Само половината от Армадата успяла да се завърне у дома. Но в сраженията били загубени едва седем кораба, а останалите станали жертва на лошото време, или както казват противниците на католицизма - "на божественото вмешателство в работата на природата". На 5000 души се удавили, стотици починали от рани и болести. Въпреки че испанската военна мощ не била сломена окончателно, и испанците успели да нанесат още няколко сериозни поражения на англичаните, това било началото на нейния край. Много скоро Великобритания си извоювала пълно господство над моретата за цели 300 години.

Наполеон в Русия

Времето изиграва особено лоша шега и на Наполеон Бонапарт. Вярно, че проливните дъждове отчасти са виновни за загубата при Ватерло - това е потвърдено и експериментално. Ефектът от мощния френски артилерийски обстрел в началото на битката се оказал много слаб, защото снарядите не рикоширали в подгизналата почва, а осколките потъвали в тинята, която в допълнение поглъщала ударната вълна.

Битката при река Березина - картина на полския художник Я. Суходолски

Битката при река Березина - картина на полския художник Я. Суходолски

Авторът на книгата посвещава отделна глава на ролята на "екстремните метеорологични условия в Русия" за съдбата на Наполеон. Роналд Д. Герст е проучил множество архивни материали и спомени на съвременници и стига да извода, че времето е било един от решаващите фактори за поражението на Наполеон в Русия. Оказва се, че не руската зима, а руското лято и руската есен погубват 600-хилядната армия на Наполеон. Или по-точно - лошата подготовка на французите в съчетание с природните катаклизми. През юли 1812 година Русия била връхлетяна от гореща вълна, която била мъчителна за войниците и пагубна за конете, които в началото на настъплението на Наполеон наброявали 150 хиляди: тъй като тревата била изгоряла от парещото слънце, конете останали без храна и вода. Към края на горещия месец юли извън строя вече били 80 000 войници и офицери, които не загинали на бойното поле, а от тиф или други инфекциозни болести.

При 40-градусовите жеги през август Наполеон разбира, че са се провалили плановете му за "блицкриг" и се установява във Витебск. После идват битките при Смоленск и Бородино, които французите успяват някак да спечелят, но на каква цена: "Великата армия" фактически престава да съществува като бойна единица. Поради недостига на коне, обозите с боеприпаси и хранителни запаси остават по пътищата, а войската е напълно деморализирана. Наполеон решава да спаси остатъка от своята армия и в средата на октомври изоставя Москва и започва отстъпление. И тук отново се намесва времето: започват проливни валежи, пътищата се превръщат в кална маса, а на 4 ноември пада и първият сняг - започва руската зима. Снегът, студът и виелиците само довършват разгрома на Наполеон и в крайна сметка и подпечатват съдбата на неговата империя.