Може ли Афганистан да излезе от пропастта? | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.02.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Може ли Афганистан да излезе от пропастта?

"Талибаните са неспособни да се преборят с тежката хуманитарна и икономическа криза в страната", казва експертът Томас Рутих. Как трябва да подходи международната общност?

Шест месеца след връщането на талибаните на власт, животът в Афганистан е помрачен от икономическата криза в страната, от сушата и от тежки нарушения на човешките права. В интервю за "Тагесшау" експертът Томас Рутих от Afghanistan Analysts Network обяснява защо талибаните не са в състояние да се справят с нито една от тези кризи.

Когато преди половина година талибаните си възвърнаха властта в Афганистан, бързо си пролича, че ги вълнува не толкова управлението, колкото да продължат да воюват. Промени ли се нещо в тази посока?

Томас Рутих: Мнението на голямата част от населението на Афганистан, както и в чужбина, е, че талибаните досега не са показали достатъчни управленски способности. Те оспорват това и твърдят, че техен приоритет е възстановяването на сигурността в страната. Приписват си заслугата за прекратяването на войната в Афганистан и части от населението споделят това мнение. Но талибаните са неспособни да се преборят с тежката хуманитарна и икономическа криза в страната. 

Редакцията препоръчва

Преди връщането на талибаните Афганистан беше зависим от финансовите помощи на международната общност. Тези парични потоци междувременно секнаха. Какво означава това за страната?

Томас Рутих: Афганистан винаги е бил страна със слаба икономика, а малкото, с което разполагаше, беше разрушено по време на войната. До преди връщането на талибаните, 75 процента от бюджета на страната се осигуряваха от чуждо финансиране. След това САЩ и техните съюзници спряха помощите за развитие, но не и хуманитарните пратки. Авоарите в чужбина на правителството в Кабул бяха замразени, за да не могат да ги използват талибаните. Това доведе до срив на образователната система и на здравеопазването, както и до задълбочаване на икономическата криза. Много от източниците на доходи, които паричните помощи осигуряваха, пресъхнаха.

Отделно от това миналата година Афганистан пострада силно от засушаване, което беше последвано от сурова зима. По данни на ООН и Световната банка до средата на тази година 98 процента от населението на страната ще живее под прага на бедността, ако скоро нещо не се промени. И най-вече трябва да бъдат размразени блокираните средства и да бъдат подкрепяни проекти, свързани с климатичните феномени.

Талибаните още жадуват за отмъщение

Дефицитите в управлението произлизат ли и от това, че много хора напуснаха страната след връщането на талибаните на власт?

Томас Рутих: Талибаните уверяваха, че ще запазят повечето правителствени служители, но тяхното поведение след това беше в пълен разрез с обещанията - не на последно място и заради опиянението от победата. В резултат на това много правителствени служители или се уплашиха, или избягаха в чужбина. Да не забравяме, че през последните 20 години талибаните бяха във война, в която техните противници - западните сили и силите на правителството в Кабул - подхождаха с особена твърдост към тях, семействата им и отчасти с цивилното население. Затова и много от по-младите бойци сега жадуват за отмъщение, а самите те трудно могат да бъдат контролирани. Но е задача на ръководството на талибаните да спре това.

Едно от обещанията на талибаните от преди 6 месеца беше да гарантират правата на жените и младите момичета. Спазват ли го?

Томас Рутих: Талибаните винаги са твърдели, че осигуряват правата на жените "според ислямското право". Много хора в чужбина не разбират какво означава това. Сега вече виждаме последиците: освен влошаването на ситуацията с човешките права, се наблюдава и огромно връщане назад в системата на образованието. Ако в други консервативно-ислямски държави момичетата могат да ходят на училище, в повечето провинции на Афганистан талибаните позволяват това само до седми клас.

Сега ръководството на талибаните твърди, че от новата учебна година отново всички момичета ще могат да ходят на училище. Но ще има разделение по полов признак, т.е. класове за момчета и такива за момичета. Училищата, както и много университети, не са подготвени за такова разделение. Затова има опасения, че много момичета няма да могат да се възползват. Просто в сегашната икономическа криза липсват средствата за създаването на такава инфраструктура. А талибаните ще имат извинение да казват, че изпълнението на обещанията им в рамките на ислямското право не е възможно. 

Режимът на талибаните е стабилен

Споменахте как местните представители на талибаните действат по собствено усмотрение. Колко слаб е контролът на Кабул над провинциите?

Прави впечатление, че много местни представители на талибаните не следват насоките на централното правителство или създават свои собствени. 

Въпросът е дали централното ръководство в Кабул не иска или не може да наложи своята политика. Много наблюдатели, включително и аз, смятаме, че става въпрос за смесица и от двете. Това е дълбоко свързано с обществените представи на талибаните, според които упражняването на граждански свободи е силно ограничено. В същото време ръководството умишлено не предприема действия срещу собствените си хора, за да не застраши единственото на движението. 

През последните месеци в Афганистан имаше атентати, извършени от клонове на "Ислямска държава" (ИД). Колко силна е тази организация в страната и заплаха ли е тя за управлението на талибаните?

Томас Рутих: Режимът на талибаните е стабилен заради това, че в страната те нямат политическа алтернатива. А въоръжената съпротива - от клонове на ИД или от други по-малки групировки от верни кадри на бившия режим - е по-скоро маргинална. Това обаче дава на талибаните повод да използват сила срещу противниците си. Те не търпят въоръжена съпротива.

Как може международната общност да помогне на Афганистан?

Томас Рутих: Трябва да продължи да се говори с талибаните, каналите да останат отворени, без те да бъдат дипломатически признати. Дипломатическото признаване и помощите трябва да са обвързани със спазването на конкретни международни норми.

Подобно съдържание