Могъщият приятел на България | Новини и анализи от България | DW | 10.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Могъщият приятел на България

След една толкова дълга обща история, на българите не им е никак лесно да се еманципират от Русия, четем в статия на швейцарския НЦЦ, чийто автор развива интересен възглед за отношенията между двете страни. Ето цитати:

"Свръхмогъщият приятел" - под това заглавие швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) публикува обширна статия от Иво Мийнсен, посветена на връзките между България и Русия. Подзаглавието гласи: „След една толкова дълга обща история, на българите не им е лесно да се еманципират от Русия". Авторът е избрал двама протагонисти, чрез които навлиза в темата: 27-годишния графити-артист Васил и Юри Борисов, член на ръководството на организация „Русофили". Репортажът започва от Паметника на Съветската армия и преминава през доста различните гледни точки на двамата събеседници. Особено интересна е аналитичната част от публикацията, където авторът - макар и с някои дребни грешки - развива един историческо-философски възглед за отношенията между България и Русия. Ето какво пише той:

От векове за векове

„За [Юри] Борисов освобождението на България през 1944 е само един аспект от близостта между двата народа: „Връзките между нашите цивилизации са прастари“. И наистина: кирилицата възниква през 10-ти век в България и оттам се разпространява заедно православието и в Русия. От своя страна Руската империя акушира при раждането на модерната българска държава: през 1877 войските на Москва предприемат настъпление срещу Османската империя и по този начин година по-късно осигуряват победата на борците за независимост. В края на Втората световна война български войски воюват заедно с Червената армия против Хитлер. Но тази историческа картина, която е широко разпространена в България, игнорира факта, че в две световни войни София воюва срещу Русия, тъй като тамошните елити се надяват на по-големи териториални придобивки от един съюз с Германия.

През 1946 България се присъединява към Източния блок на Сталин. Въпреки симпатиите към Русия, тази „революция“ не минава без насилия. През първото десетилетие на социализма десетки хиляди изчезват в затворите и полицейските зандани. Според български историци, „Народният съд“ екзекутира между 15 000 и 30 000 души, а хиляди хора умират в мъки в концлагера в Белене. Официално ръководителите говорят единствено за успехите, които се дължат на „братската помощ“ от изток. „За българския народ дружбата със Съветския съюз е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество", говори в захлас първият комунистически властелин Георги Димитров. А неговият наследник Тодор Живков през 1963 дори иска да направи България 16-а съветска република.

Според социалистическата пропаганда, тесните връзки между страните от Източния блок са въплъщение на „дружбата между народите". Чрез този израз историческите връзки, братствата по оръжие, както и общата политическа и икономическа система се спояват в една метафора. Имперският съветски ред, възникнал в резултат от революции и войни, придобива възвишената форма на някакъв семеен съюз. Единственото неравенство между членовете се състои в това, че „големият съветски брат" води останалите за ръчичка към едно по-добро бъдеще.

Инсценировките на тази задушевност, включително и комично известната братска целувка, са обект на подигравки единствено в личното пространство на хората. В сателитните държави се разказва например следният виц: „Руснаците какви са ни - приятели или братя? Отговор: Братя, защото приятелите човек сам си избира." Зад този виц прозира горчивата реалност, защото химните за приятелството често пъти прикриват потисничество и насилие. Потушените въстания в Полша, Унгария, ГДР и Чехословакия, военната окупация и икономическият колониализъм - това е отблъскващата обратна страна на медала.

Редакцията препоръчва

Между Изтока и Запада

В България не се стига до големи безредици. Страната печели от приятелството с „големия брат", от съветските кредити и образователните възможности. Но ръководството в София е наясно със своята зависимост от Москва. Когато подкрепата секва, веднага изчезва и патосът около „дружбата между народите". Още преди Чехословакия българите отменят ръководната роля на Комунистическата партия и пращат Живков в пенсия. Но същинска смяна на елитите не се състоява. А това означава, че няма и скъсване с миналото.

Независимо от това политиците съзнават, че бъдещето на България е със Запада. През 2004 година страната влиза в НАТО, а през 2007 - в ЕС. Стратегическото обвързване със Запада изглежда необратимо. След политическите промени над 1 милион българи напускат страната, главно в посока към Европа или Северна Америка. Но ориентирането на запад не променя сериозно обстоятелството, че икономическата обвързаност с някогашната колониална владетелка си остава тясна, особено в енергийния сектор. Освен това се предполага, че поне 400 000 руснаци притежават имоти в България. Те са и един от най-големите туристически контингенти в страната.

Според допитванията, България и Гърция са най-проруски настроените страни в ЕС. Организации като „Русофили" искат това положение да не се променя. Юри Борисов твърди, че неговата организация не преследва политически цели. Но тя официално подкрепи анексирането на Крим и се обяви срещу разполагането в България на елементи от отбранителната система на НАТО. „Русофили" имат отлични лобита във всички партии, най-вече сред проруски настроените социалисти. Но българските елити са достатъчно прагматични, за да осъзнаят, че във времена на повишени геополитически напрежения едно безусловно обвързване с Русия може да излезе доста скъпо. Сред населението също има проевропейско мнозинство, което обаче не е задължително и проамериканско. А и не е чак толкова голямо", обобщава Иво Мийнсен в статията си, публикувана на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Реклама