Много акции – хилава сигурност | Новини и анализи от България | DW | 16.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Много акции – хилава сигурност

Акцията на жандармерията от тази седмица дава много поводи за размисъл и едно трудно решение: политическите елити и институциите да заработят за създаването на предвидима, сигурна и нормална обществена среда в България.

В един от големите български новинарски сайтове има анкета с въпрос “Ще опази ли жандармерията селата?” Почти седмица след началото на акцията са гласували близо шест хиляди души - 74,13 % с “не” и 25, 87% с “да”.

Възможно ли е и двата отговора да са правилни? Да, възможно е, разбира се. В дните на акцията и в населените места с присъствие на жандармеристи развихрилата се битова престъпност ще бъде овладяна. Да не забравяме, че в предишните две години на много места в страната реколтата от череши също бе пазена – и опазена от жандармерията.

Но това звучи повече от безутешно, защото показва до каква степен е прокъсана мрежата на елементарната всекидневна сигурност, от колко всевъзможни рискове и заплахи е нагнетено съществуването на българите и как цинично са обезценени и трудът, и собствеността, и животът им.

За челните сблъсъци

Причините за престъпността – далеч не само битова – не са една и две, нито пък са от вчера и онзи ден. Изправени сме лице в лице с нея, сблъскани сме челно и сякаш всеки е оставен сам на себе си, на собствените си сили и безпомощност в тази неравна битка.

Bulgarien - Sofia

Българите не намират опора във върховенството на закона

В деня на жандармерийската акция прочетох следната новина: “28-годишен мъж бе задържан от полицията в Две Могили след нападение над възрастна жена. Нападателят, с инициали А. Д., влязъл в дома на 80-годишната баба от село Могилино, след като свалил стъклото на входна врата и отключил райбера. Той започнал да души старицата, която живеела сама, като с възглавница е затискал устата ѝ, за да не вика. Мъжът силно миришел на алкохол и през повечето време с едната ръка държал панталоните си, разказала пред полицаите бабата. Жената успяла да ритне в слабините нападателя, избягала от къщата и излязла на улицата, за да търси помощ. Нападателят, който е от същото село, е задържан за срок от 24 часа. По случая е образувано досъдебно производство.”

Случаят е разказан в голям и относително сериозен всекидневник и може да бъде разчетен едновременно като потвърждение на казаното по-горе за самотните “ръкопашни битки”, в които сме въвлечени зорлем, и като абсурдна метафора.

Накъде ни води отчаянието?

Отчаянието ни като граждани и данъкоплатци се удвоява и поради ред социални безизходици, като така подготвя плодоносна почва за пораждането и виреенето на всевъзможни организации, паравоенни и профашистки, които предлагат защита и твърда ръка, обещават въвеждане на “ред и законност”, въодушевяват стреснатото население с обещания за “чест и кръв”, маршируват под черни знамена в черни дрехи и вещаят насилие, което да “успокои живота ни”.

Marsch von Neonazis in Sofia Bulgarien

Усещането за несигурност благоприятства появата на организации на "твърдата ръка"

Българите не намират опора във върховенството на закона и в управленските си елити, заети изключително и само със собствените си междуособици, оклеветявания и разчистване на икономически и партийни сметки. Виждаме как калта, с която се замерят политическите фигури, полепва и по институциите и окончателно ерозира доверието в тях. Към кого да се обърне редовият нормален, среднообразован и много унизен човек, къде да потърси справедливост, на кого да разчита – на кварталния полицай, чиито очи никога не е и виждал? На съда, който ще размотава делото му години наред? Към народния си представител? Трудни, да не кажа невъзможни, решения. Затова и чува лесното решение: доброволни патрули, легионери, шпицкоманди и прочие силоваци и охранители на националната му чест, достойнство, имот и живот.

Време е, преди подобни опасни тенденции съвсем да размътят обществените води, да се сложи точка на отчуждението между българските граждани и българските институции. Не казвам, че може да стане в един ден, но трябва да се тръгне по тоя бавен и последователен път преди съвсем да сме излезли от пътя.

Редакцията препоръчва

Реклама