Многото лица на комунизма в Източна Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 02.04.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Многото лица на комунизма в Източна Европа

Лесно е да се каже "комунистическа Източна Европа" и да се приеме, че регионът е бил монолитен. В действителност имаше огромни различия между отделните страни, както и между свободите на техните народи, пише агенция ДПА.

default

Комунизмът се развива в различна степен в отделните източноевропейски страни

Някои от страните нямаха независим живот през втората половина на 20-и век, след като Съветският съюз разшири сферата си на влияние над Източна Европа. Латвия, Литва и Естония бяха включени в СССР и се лишиха от всякакви претенции за самостоятелност до началото на 90-те години. Но много други останаха отчасти независими, макар да живееха в сянката на Съветския съюз.

DDR Flagge mit Logo

Режимът в ГДР е един от най-диктаторските в източния блок

Различни подходи в управлението

Източногерманските управници например бяха държани изкъсо от Съветския съюз след разделянето на Берлин в края на Втората световна война. Така Източна Германия се превърна в един от най-диктаторските режими в източния блок. Унгария и Чехословакия предприеха по-либерални стъпки, които на свой ред насърчиха народните въстания срещу комунистическите им лидери през 1956 и съответно 1968 година.

Унгарските лидери успяваха да поддържат сравнително отворен курс на управление дори и след потушаването на бунта, което провокира завистта на граждани от други страни от източния блок. Чехословакия тръгна по по-авторитарен път, а нейните лидери силно ограничаваха личните свободи.

Полските работници бяха настръхнали срещу комунистическия контрол през целия период на съветско влияние, принуждавайки в крайна сметка правителството да отстъпи пред общественото мнение. В същото време Румъния беше управлявана от Николае Чаушеску, който ръководеше страната си като собствено феодално владение.

Имаше също комунистически страни, които избраха да не са част от съветската сфера. Ръководителят на комунистическа Югославия от 1953 г до 1980 година Йосип Броз Тито публично скъса с покровителството на Съветския съюз, напускайки Варшавския договор и всъщност поемайки по свой собствен път. Въпреки комунистическия режим той отвори страната си към Запада, което донесе сравнителна свобода на пътуванията и значителен търговски обмен със Запада.

Различията проличаха след рухването на системата

Wahlen in Bulgarien

България изостана, се казва в анализа на ДПА

Албания също тръгна по свой собствен път, но реши да се самоизолира както от САЩ, така и от съветската сфера на влияние. Така албанското общество остана откъснато от останалия свят в продължение на десетилетия. Различията си проличаха ясно след рухването на съветската система. Сравнително отворените общества като Унгария и Полша преминаха през по-лесен период на интегриране към Запада. България и Румъния изостанаха. А Източна Германия се възползва от огромните финансови помощи след обединението си със Западна Германия.

Нито едно от последвалите събития обаче не можеше лесно да се предвиди. В крайна сметка най-отворената от комунистическите държави, Югославия, се саморазруши с етнически конфликти през 90-те години и от тогава се разпадна на седем държави, няколко от които остават политически нестабилни и днес.

ДПА/БТА/ДПВ

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание