Многото истини за Голямата война | Начало | DW | 21.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Многото истини за Голямата война

Във Великобритания търсят истината за Голямата война. Колкото повече наближават възпоменателните тържества по повод 100-годишнината от Първата световна война, толкова по-ожесточени стават словесните схватки по въпроса.

Във Великобритания се разрази истинска война на думите. От началото на годината учени и политици се карат как точно да бъде отбелязана стотната годишнина от Първата световна война. Британският министър на образованието Майкъл Гоув даде първия изстрел. В самото начало на годината той заяви, че "учени с леви убеждения" разпространявали "непатриотични митове" за ролята на Великобритания в Първата световна война. Според Гоув, тези учени характеризирали Голямата война като "отвратителна кланница", с което принизявали "патриотизма, честта и смелостта" на хората, дали живота си в името на "правото дело", а именно - съпротивата срещу германското нападение.

"Нека кажем истината"

Тристан Хънт, ляволиберален учен и говорител на Лейбъристката партия по въпросите на образованието, отвърна на Гоув, обвинявайки го, че в навечерието на изборите за Европейски парламент се опитвал да подклажда националистически и антиевропейски настроения. "Консерваторите явно не са в състояние да намерят адекватен и достоен отговор на събитията от Първата световна война", коментира Хънт.

Deutschland Frankreich Geschichte Erster Weltkrieg Schlacht um Verdun

Първата световна война продължава от 1914 до 1918 година

Британското правителство, ръководено именно от консерваторите, твърди на свой ред точно обратното: 100-годишнината от Първата световна война ще бъде отбелязана подобаващо, а планираните прояви ще припомнят по достоен начин за трагичните събития от началото на 20-и век. Правителството е предвидило огромен брой мероприятия, като за целта са заделени милиони лири. Министърът на образованието Майкъл Гоув иска обаче повече. Проблемът - според него, е в това, че се игнорирал въпросът за вината, а това обезчестявало жертвите.

Макс Хейстингс, автор на "Катастрофата 1914" - една от многото нови книги за Голямата война, отива още по-далеч: според него победата над Кайзера била поне толкова важна, колкото и победата над Хитлер през Втората световна война. "Военната цел на Кайзерова Германия не е много по-различна от тази по времето на Хитлер. Кайзерът също е искал да господства в Европа", пише Хейстингс. Той твърди, че историята е била пренаписана и изкривена, само и само да не се засегне днешна Германия. По този начин обаче, смята Хейстингс, се нанася обида на Великобритания - една нация, която е доказала, че не се бои от истината за своето военно минало. "Съвременна Германия е прекрасна страна с превъзходна демокрация, която всички ние много уважаваме", казва Хейстингс. "Но ако поне малко ни е важно какви познания предаваме на идните поколения, би следвало да се опитаме да кажем истината", твърди Хейстингс.

"Най-голямата грешка в съвременната история на Великобритания"

Само че "истината" за Голямата война е по-сложна, околкото предполагат Хейстинг и Гоув. В дискусията междувременно се включиха много експерти, включително историци, които в никакъв случай не могат да бъдат описани като хора с леви убеждения. Един от тях - професорът по история от Харвардския университет Ниъл Фъргюсън, твърди например, че Великобритания е трябвало да остане встрани от конфликта, тъй като не е била пряко застрашена. Той нарича британското участие във войната "най-голямата грешка в съвременната ѝ история".

Bildergalerie Kaiser Wilhelm II.

Кайзер Вилхелм

Фъргюсън пише още, че е грешно да се сравнява Кайзерът с Хитлер. Целите на Кайзер Вилхелм не били толкова маниакални и мегаломански, колкото тези на Хитлер. Според него Великобритания е трябвало да изчака и да се намеси чак по-късно, в по-благоприятен за нея момент, вместо да се впуска в тази сурова и разрушителна битка, довела до пълно изтощение не само на британските ресурси. Тази война, според Фъргюсън, на практика разсипва цяла Европа и допринася за раждането на двете най-големи тирании на 20-и век: нацистка Германия и сталинисткия СССР.

Британската война на думи продължава да кипи. Тя едва ли ще приключи и след големите възпоменателни тържества, предвидени за лятото.

Редакцията препоръчва