Митът за ′′руския′′ Крим | Новини и анализи от Европа | DW | 16.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Митът за ''руския'' Крим

В колективното съзнание на руснаците Крим е почти толкова типично руски, колкото и Червеният площад в Москва. Крайно време е да развенчаем този мит, смята Ефим Шуман от руската редакция на Дойче Веле.

default

Замъкът "Лястовиче гнездо" близо до Ялта в южната част на Крим

От няколко седмици насам светът не спира да говори за кризата в Крим, за политическите и етническите аспекти на конфликта. Наблюдателите отправят и поглед назад - към историята на полуострова, но само за да ни напомнят през коя година Крим е бил анексиран от Русия и кога става част от Украйна. Говорейки за историята обаче, би било добре да се обърне внимание и на различните култури, които са оставили следи на полуострова. Именно тогава става ясно, че в случая с Крим става дума за много повече от въпроса: Русия или Украйна? Защото от столетия насам Крим е мултикултурна територия.

През първи век след Христа римският историк Плиний Старши изброява 30 народи, населяващи Крим. Съответно точно толкова многообразно е и изграденото през вековете историческо и културно наследство на полустрова. Това, че днешните про-руски "защитници" на полуострова се смятат за "граждани на Крим", е пълна безсмислица. Те би трябвало да се определят по-скоро като "граждани на света", защото Крим е космополитен открай време. Гърци, арменци, евреи, татари, турци, българи, италианци, германци, руснаци и украинци, както и потомци на готите са допринесли за уникалната по рода си култура на полуострова, която много често е смятана за неотменна съставна част от руската култура. В действителност взаимното влияние, което са си оказвали всички тези народи, съжителствали векове наред един до друг, е размило монокултурните бариери.

Maximilian Woloschin

Максимилиан Волошин

Когато националността и религията са нямали значение

Имало е времена, когато никому не би дошло на ум да разделя хората в Крим по етнически, религиозни или политически съображения. Блестящ пример за съвместното съжителство е къщата на поета Максимилиан Волошин в село Коктебел на югоизточното крайбрежие на Крим. В началото на 20-ти век Волошин събира тук литературните величия на своето време. Къщата на поета е отворена за всички и се превръща в магически притегателен център. Тук са написани редица великолепни стихове и романи, които са част от съкровищницата на модерната руска литература.

Една от най-значимите украински поетеси е Леся Украинка (Лариса Петровна Косач-Квитка). Нейното име също е свързано с полуострова. През 1890 година тя пристига в Крим, за да се лекува от туберкулоза. Прекарва само няколко месеца на полуострова, но се влюбва завинаги в него. Едно от любимите ѝ места е Балаклавският залив, който по онова време все още не е претъпкан с ръждясали руски подводници. По време на престоя си там, Леся Украинка пише вълшебното стихотворение "Спомени за Крим", едно от най-добрите в украинската литература от онова време.

Крим е увековечен и в живописта. Художникът Иван Айвазовский е бил запленен от красотата на полуострова. Негови произведения от средата на 19-ти век са изложени в Държавния руски музей в Санкт Петербург. Малцина обаче знаят, че маринистът първоначално е носил името Ованес Айвазян, както и че е арменец.

Германските следи на полуостров Крим

Друго нещо "типично руско", което всъщност е типично за мултикултурната среда на Крим, е замъкът в неоготически стил "Лястовиче гнездо" близо до Ялта. За Крим той е нещо като Бранденбургската врата за Берлин, т.е. един от символите на полуострова. Постройката наподобява едновременно италианска вила и средновековен замък от поречието на Рейн. И нищо чудно, все пак "Лястовиче гнездо" е бил издигнат по поръчка на Барон фон Щайнгел - балтийски германец, който натрупва богатството си от петролни сделки в Баку.

"Лястовиче гнездо" не е единственото германско архитектурно наследство на полуострова. В началото на 19-ти век германски заселници основават няколко колонии в степните региони във вътрешността на полуострова. В техните села, които навремето носят имена като Нойзац, Фридентал и Розендал, и сега могат да се видят къщи, типични за архитектурата на Южна Германия. Днес селата вече се казват Красногорие, Курортное и Ароматное. В село Ароматное е запазена католическа катедрала от 1867 година, която още преди доста време е предадена на Руската православна църква.

Германците изчезват от Крим през 1930-те години. Навремето те са прокудени от Сталин, също както и кримските татари след края на Втората световна война.

Denkmal von Lesia Ukrainka auf der Krim

Паметник на Леся Украинка на полуостров Крим

Един руснак, една полякиня, една грузинка и един кримски хан

Най-значимото наследство на кримските татари в културата и историята на Крим е Бахчисарайският дворец. Тук са царували татарските ханове, господствали над Крим близо три века. В парка на замъка има един малък фонтан, превърнал се в легенда - заслуга на великия Александър Сергеевич Пушкин.

През 1820 година, едва на 21 години, поетът е заточен от царя на юг. Когато пристига в Бахчисарай, той е нещастно влюбен. Фонтанът го вдъхновява да напише една романтична балада, в която става дума за две жени: полякинята Мария, която не може да понесе срама да бъде част от харема на хан Гирей, и грузинката Зарема, отблъснатата пленница на хана. Стихотворението "Бахчисарайски фонтан" завършва с трагичната смърт на двете жени и заповедта на хана да бъде изграден фонтан в чест на Мария с името "Фонтанът на сълзите". По мотиви от стихотворението на Пушкин са създадени редица филми, балетни спектакли и опери.

Крим се гордее и с един "собствен" известен композитор. Това е Александър Спендиаров (1871-1928), който прекарва десетилетия на полуострова. Истинското му фамилно име е Спендиарян. Звучи като арменско, или? Спендиаров е всъщност един от бащите на арменската класическа музика. Излиза се, че Крим е космополитен и в музикално отношение. Впрочем от полуострова идва и една популярна в бившия Съветски съюз народна песен: "Прощаването на славянското момиче". Дали това е руско народно творчество? Или украинско? Или пък славянско? Всъщност няма значение!

Редакцията препоръчва