Митове и истини за германския народ | Новини и анализи от Европа | DW | 27.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Митове и истини за германския народ

Откъде идват германците? Преди възникването на германската нация нейни отделни компоненти вярват, че са потомци на троянците или на татарите. От митове е съшита всъщност цялата история за произхода на германския народ.

Страховете на много германци от прииждащите в страната бежанци и мигранти много често се изливат в пламенни речи, защитаващи „германските ценности”, културата и традициите на германците, бъдещето на германската нация. Отнесена към днешния ден, тази тревога е разбираема. Но нациите и националните ценности не са нещо, спуснато свише - те възникват и се променят, включително и в хода на миграционните процеси. Бенедикт Андерсън, един от най-големите умове, които са се занимавали със същината на нациите, стига до категоричния извод, че нациите са въобразени общности. Въобразени, защото един член на общността никога няма да се запознае с всички останали, но в главата му се е загнездила представата, че тази общност съществува. А германският историк професор Йоханес Фрийд в поредица от интервюта разказва за произхода на германската нация и нейното самосъзнание като такава. И доказва, че те са продукт на сложно междукултурно общуване. Ето част от тезите му, изложени пред „Дойчландфунк”, „Ди Цайт” и „Фокус”:

Германците не са някакъв „народ по висша повеля”, те са политически съюз, сглобен от различни, чужди помежду си елементи, който непрестанно се обогатява, включително и по линия на миграцията. Германия на Нибелунгите, която беше измислена през 19 век, никога не е съществувала. Измислица е още, че някогашните германи и днешните германци са едно и също. Това не означава, че за германци можем да говорим чак след възникването на германската национална държава през 1871 година. Напротив, наистина съществува една над 1000-годишна германска история, но тя никак няма да се хареса на романтиците и националистите, защото в нея изобщо не става дума за единен общ произход и за единна култура.

Когато се родиха германците

Процесът тръгва някъде между 7 и 10 век. Тъкмо в този период германците се обособяват сред онази мултикултурна и мултиетническа общност, която населява земите между Рейн, Дунав и Одер. Предполага се, че тогава хората са живеели в кланове, както е днес в Предния Изток. Първоначално няколко племена утвърждават своята доминация - най-вече саксонците, бохемите, баварците и германските франки. В германци те се превръщат постепенно, с възникването на централизирана власт - Свещената Римска империя, чиито корени пък са в Италия. Преди германците да се дефинират като германци, в земите на днешна Италия ги наричат „теотиски”. Тази дума произхожда от горностаронемското „диутиск” - прилагателно, изведено от думата „диот”, която означава „народ”. Тоест - „диутиск”, „теотиск”, та чак до днешното „дойч” не означава нищо друго, освен „говорещи народен език”. Въпросната дума се превръща в обобщаващо име на тези хора преди около 1000 години, когато Отоните нахлуват в Италия. Всъщност, в Италия нахлуват няколко племенни съюза, които за себе си навярно казват: ние сме франки, саксонци, алемани, баварци, бохеми. Но за италианците те всички са „теотиски” - хора, които не говорят латински, а използват „народен език”.

Deutschland Gemälde Germanen auf der Wanderung von Otto Knille

"Преселението на германите", картина от Ото Книле

Любовта към отечеството е всъщност литературно култивирана и е френско изобретение. Известната „Песен за Роланд” от 11 век възпява „сладката Франция”, а това ново, емоционално отношение на привързаност към родната страна бързо достига до другия бряг на Рейн - при германците. Първите сведения, че германците са започнали сами да се наричат така, датират от началото на 13 век. В една своя песен Валтер фон дер Фогелвайде възпява германската земя, германските мъже и жени, техните красоти и достойнства. Това е първата следа за някакво емоционално отношение към Германия. А иначе обединяващото за хората е тъкмо империята - Свещената Римска империя, на която допълнително ѝ се прикачва определението „на германската нация”. С други думи, по произход германците не са някаква културна общност, те са политическа конструкция. В по-ранен период същото важи за франките, които през античността представляват съюз от 10-12 племена и едва по римско време се превръщат в един народ. После, някъде през 7 век, възниква убеждението, че те - също като римляните - всъщност идват от Троя. Тъкмо така възниква франкската национална традиция и легендата за техния произход.

Легенди и факти

За възникването на националното чувство у германците след 12 век роля са изиграли навярно и университетите. Там се стичали студенти от всички краища на Европа, които се обединявали в групи по произход, наричани „нации”. И съответно си разменяли обиди като „Тъпи французи!” или „Тъпи германци!”. Така постепенно се поражда и необходимостта от „национална история”. Французите вече си имали своя красива легенда, някои от германските групички - също. Например баварците, които вярвали, че са преселници от… Ориента. Но една обща германска легенда нямало, тъй че започнали да възникват какви ли не митове. Че германците произхождат от татарите. Или пък че са потомци на великана Тевтон. Нито една от тези легенди обаче не успяла да се наложи.

Повечето от „изконните германски ценности”, на които се позовават днешните националисти, изобщо не са изконно германски. Християнството, преди него юдейската религия, а по-късно и ислямът произхождат от Близкия Изток. А свободата на словото и равноправието са ценности, зародили се по време на общоевропейското Просвещение. Чисто германски ценности никога не е имало, посочва германският историк Йоханес Фрийд и обобщава:

Ние, германците, сме взели името си от италианците, а демокрацията си - от французите. От самото си зараждане нашата нация е продукт на миграционните процеси и на смесването между култури. А мигрантите и бежанците, които пристигат сега, ще ни променят за пореден път.

Реклама