Митове и истини за Албания и албанците | Начало | DW | 03.09.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Митове и истини за Албания и албанците

Да игнорираш онези исторически факти, които не могат да бъдат вкарани в калъпа на националните митове, е една наистина удивителна способност. С нея са "надарени" повечето балкански народи. Албанците не правят изключение.

Едно време Албания беше изостанала маоистка държава, в която единствената разрешена религия беше култът към Енвер Ходжа. Днес тя е страната с най-многото Мерцедеси на глава от населението, констатира Алън Позенер. Той описва наблюденията си на страниците на в. "Ди Велт":

Както навсякъде на Балканите, и в Албания националната идентичност представлява една силно романтична конструкция. "Откриватели" на албанския национален мит са високообразовани хора, борили се за независимостта на страната от Османската империя. Като наследници на древните илири, те се опитвали да запазят собствената си идентичност, борейки се срещу заплахата, идваща отвън. Великият герой на този мит е Георги Кастриоти, наречен Скендербег. През 15-ти век Скендербег обединил албанските племена и ги повел на борба срещу турците. На негово име впрочем е бил наречен и един албански отряд, който бил уж с арийски произход и който тероризирал сърбите и албанците в Косово, пише Позенер и продължава:

Албански парадокси

Към особеностите на Балканите спада не само това, че сърбите и албанците, които базират своята национална митология на християнската съпротива срещу турците, взаимно се преследват с огромна омраза в Косово. Част от същите тези балкански особености е и фактът, че феодалният владетел Скендербег е станал кръстник на нацистки отряд, без това да му пречи да е същевременно и герой на комунистическа Албания. Още по-парадоксално е, че християнският пълководец, който освен че се е борил срещу османците, насилствено е похристиянчвал и убивал мюсюлмани, и до днес си остава символ на една нация, която в преобладаващата си част е мюсюлманска, констатира Позенер. С други думи: албанците притежават удивителната способност да игнорират онези факти от историята, които не могат да бъдат вкарани в калъпа на националната митология.

Enver Hoxha

Енвер Ходжа (1908-1985)

Така се стига до някои абсурди, обяснява Позенер и дава следните примери: В красивия планински град Гирокастра са махнали огромната статуя на Енвер Ходжа, но родната му къща, която едно време е била нещо като място за масово поклонение, сега просто е прекръстена на "Етнологически музей". И до днес тя привлича много посетители.

И още нещо: 400-те години на османско господство в Албания все още минават под общия знаменател на "тъмното време" - независимо от факта, че именно тогава страната е преживяла вероятно най-дългия мирен период в цялата си история. И независимо от това, че днешното спокойно съжителство между мюсюлмани и християни е наследено именно от тази, общо взето, толерантна империя.

Оставете предразсъдъците!

Днес голяма част от албанците виждат бъдещето на страната си в ЕС. Когато един ден това стане факт, те ще "внесат" в Общността не само невероятната, почти девствена природа на Албания, но и едно амбициозно и трудолюбиво население, пише по-нататък Позенер и прави следното заключение:

Албания има много да се учи от Европа, но и Европа има на какво да се научи от албанците - едно общество, в което преобладава мюсюлманското население, но в което толерантността спрямо другите религии, а и спрямо атеизма, е нещо естествено. Албания не е страна за онези, които пътуват в чужбина с единствената цел да намерят потвърждение на собствените си предразсъдъци, заключава авторът.

АГ, ДВ, А. Позенер, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва