Мистериозният пожар на Райхстага | Начало | DW | 16.04.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Мистериозният пожар на Райхстага

Пожарът на германския Райхстаг през 1933 продължава да занимава историците. В следващите минути ви представяме една нова книга, поставяща под съмнение последвалата присъда на съда:

default

Пожарът на Райхстага от 27 февруари 1933 е една от големите политически кримки на по-новата история. Той даде повод на нацисткия режим да хвърли в затвора хиляди свои противници. Съдът в Лайпциг призна за виновен холандския анархо-социалист Маринус ван дер Любе, който бе осъден на смърт - едно решение, в което още навремето е имало много съмнения.

В новоизлязлата книга под редакцията на съдията Дитер Дайзерот, “Пожарът на Райхстага и Лайпцигският процес”, за пръв път е поместена изцяло присъдата на съда. Дайзерот и юристът професор Инго Мюлер доказват, че съдът е нарушил правните норми. Те привеждат пет конкретни примера, навеждащи на мисълта, че извършителят или извършителите биха могли да бъдат от средите на нацистите. Дайзерот пише, че до края на 50-те години в науката и сред обществеността е преобладавала тезата, че пожарът на Райхстага е бил работа на нацистите. Тя била разклатена в началото на 60-те години от книгата на юриста Фриц Тобиас, утвърждаваща самоличната вина на Ван дер Любе.

Сборникът на Дайзерот, и специално проучванията на историка Александър Бахар и публициста Херш Фишлер, разклащат сериозно тази теза. Отбелязва се, че Ван дер Любе не е разполагал нито с необходимото време, нито със съответните средства за извършването на такъв голям пожар. Фишлер обсъжда освен това спряната от публикация работа на историка Ханс Шнайдер, който доказал, че Фриц Тобиас е манипулирал доказателствата, така че да отговарят на неговата теза. Фишлер показва също, че главният свидетел на Тобиас, Валтер Цирпинс, е имал елементарен интерес от налагането като историческа истина на тезата за самоличната вина: по този начин той успял да предоврати заплахата от разследване на съучастието му в “съдебното убийство” на Ван дер Любе.

Александър Бахар привежда редица косвени доказателства, според които пожарът на Райхстага е бил планиран по инициатива на Гьобелс още преди 27 февруари 1933. На тази дата Ван дер Любе влязъл в пленарната зала на Райхстага, която била вече напоена със самозапалващи се течности.

От съществено значение накрая е текстът на историка Херман Грамл, който има съмнения както в самоличната вина на Ван дер Любе, така и в тезата, че пожарът е бил работа на нацистите. Той подчертава обаче, че Бахар и Фишлер, които се опират на най-новите налични документи по случая, дават съществен тласък на проучванията върху пожара на Райхстага.