Мистериозният залез на маите: защо и как? | Начало | DW | 04.10.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Мистериозният залез на маите: защо и как?

През девети век цивилизацията на маите неочаквано залязва. Десетилетия наред учените се опитват да разгадаят мистериозния й край. Дали "балканизацията" на народа им е виновна за техния упадък?

За тайнствения свят на маите

За тайнствения свят на маите

Упадъкът започва съвсем неочаквано преди около 1200 години: величествените храмове се рушат, дворците западат, хората престават да дълбаят йероглифи по каменните стени. Само за няколко столетия маите изоставят 90% от градовете си.

Археолозите от години се опитват да разгадаят мистериозния колапс на древната цивилизация. Дали маите са загинали вследствие на природна катастрофа, гражданска война или пък са станали жертва на външна инвазия? Отговорите на тези въпроси са от голямо значение за учените, тъй като покрай историческия упадък на маите те се надяват да разберат какво заплашва модерните общества.

Flash-Galerie Zerstörte Hochkulturen Chichen Itza

Пирамидата Кукулкан в Чичен Ица - една от най-големите забележителности на маите

Кои са възможните отговори?

Някои изследователи съзират причините за неочаквания край на маите в изсичането на джунглата и ерозията на почвите. В книгата на американския географ и биолог Джерет Даймън "Колапс: защо обществата оцеляват или западат" четем: "Народът на маите нараства твърде бързо и е принуден да изсича джунглата. Хората разрушават горите, почвите ерозират. Маите започват да се борят за все по-оскъдните ресурси. Дългите периоди на суша допълнително усложняват ситуацията и водят до масов глад и бедност."

Учените са единодушни, че земите на маите са били гъсто населени. Там са живели до 200 души на кв.км., което почти отговаря на днешната гъстота на населението в Германия - 230 души на кв.км. Дали обаче пренаселването на териториите наистина играе някаква роля за упадъка на цивилизацията? Германският археолог и познавач на маите Николай Грубе се съмнява в това. Той не споделя твърденията на Джерет Даймън. Сушите със сигурност са допринесли за техния залез, казва Грубе, но при разкопките на град Уксул например е установено, че между отделните градове са съществували гъсти гори. Това е знак, че маите не са разрушавали съзнателно природата.

Николай Грубе застъпва съвършено друга теория за упадъка на древната цивилизация. Сценарият, който той развива, се базира на модерни понятия. Грубе разказва, че в продължение на векове при маите е имало два доминиращи центъра: Калакмул в южната част на днешно Мексико и Тикал в днешна Гватемала. Между политическите противници векове наред съществува стабилно властово равновесие,  което държи в определени граници вътрешните и външни конфликти. Грубе описва това като първата Студена война в джунглата.

Някъде към 695 година сл. Хр. отношенията се променят драстично. Бойци на Тикал нападат Калакмул, отвличат царя и го убиват. Подобна история се разиграва и през 736 година сл. Хр., в резултат на което рухват обществените и политически структури на Калакмул. "Съвсем скоро след това се разпада и втората суперсила - Тикал, вследствие на създадения властови вакуум", твърди Николай Грубе. Това всъщност е причината за загиването на високата дворцова култура на маите на юг, казва той. Сценарият се повтаря малко по-късно и на Север, тъй като тамошните маи се били политически тясно свързани с Юга.

Flash-Galerie Mexiko

Днешните "маи"

"Балканизирането" на маите

След залеза на царете населението оцелява още няколко десетилетия, но градовете се разрушават, а навсякъде малките конфликти водят до жестоки сблъсъци. "Първоначално суперсилите водят войни помежду си, а по-късно започват локалните сблъсъци. Това е "балканизирането" на маите", казва Николай Грубе.

Последните находки от археологическите разкопки на град Уксул водят до заключението, че в действителност всичко е протекло така, както го скицира Николай Грубе. След като царете напускат палатите си, в тях постепенно се настанява селското население. Хората използват камъните от разрушените палати, за да си построят собствени жилища. Новите собственици обаче не се грижат за общото благо. И така напоителните системи и каналите са задръстват, после идва сушата и така настъпва и... краят. "Какво точно е станало с последните жители на Уксул никой не знае", казва Грубе. Вероятно сушата ги е принудила да напуснат града.

Маите обаче продължават да живеят и след упадъка на величествените им градове. Понастоящем по света има още около 6 милиона техни потомци, разпръснати из Мексико, Гватемала и Хондурас. Повечето от тях живеят в мизерни социални и икономически условия. Междувременно обаче маите започват да възвръщат самочувствието си. В Гватемала вече има училища за маи. Това е особено важно за запазването и по-нататъшното развитие на техния език и култура, както и за поуките от историята. В училищата обаче не обичат да говорят за едно - за колапса отпреди 1200 години.

Редакцията препоръчва

Връзки