Мислите на Борисов | Новини и анализи от България | DW | 08.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Мислите на Борисов

Тези дни Борисов каза, че Русия не е заплаха за България. Със същия успех обаче утре би могъл да каже обратното, а после да се върне към първоначалната си позиция. Правил го е вече десетки пъти, твърди Татяна Ваксберг.

Въпрос за 1 милион долара: Защо Бойко Борисов продължава да бъде цитиран в медиите като автор на политики? Опитът показва, че думите на бившия премиер нямат стойност, защото оценките му постоянно се менят, и то радикално. Тези дни премиерът каза, че Русия не представлява заплаха за България. Със същия успех утре би могъл да каже и обратното, а после да се върне към първоначалната си позиция. Правил го е вече десетки пъти по други важни въпроси: Борисов е „качвал“ и „свалял“ ДДС по три пъти в рамките на седмица, с еднакъв патос е „позволявал“ и „забранявал“ добива на шистов газ, а за съвсем кратко време е успявал да „приеме“ и да „отхвърли“ споразумението АКТА, при това със сходна категоричност. Защо тогава утре да не каже, че Русия е заплаха за България, и то смъртоносна?

Абсурдно, но факт

Проблемът с Борисов никога не е бил в това какво мисли по даден въпрос. Проблемът е в това, че мислите му са непостоянни, необосновани и с кратък живот. Борисов е не просто непредвидим политик - той е политик, превърнал непредвидимостта в свое основно качество. Факт, който не може да бъде обяснен на нито един от останалите 23 езика на Европейския съюз.

В света на устойчивите демокрации предвидимостта не е някакво специално качество - тя е основно условие за заниманията с политика. Първото, което се иска от един политик, е да е ясно какво би направил по важните въпроси, ако спечели. Инак в края на мандата избирателят не би могъл да прецени дали кандидатът е бил успешен. Предвидимостта е условие, което улеснява хората, а не политиците. Но колкото и да е трудно да се предположи, че избирателят сам би се отказал от предсказуемостта в управлението, в България този абсурд е факт: Борисов продължава да се харесва на голяма част от българите. По данни на Института за модерна политика, публикувани на 3 септември, за него биха гласували 36 процента от избирателите. „Сова Харис“ отрежда на партията на Борисов цели 43 процента, а „Медиана“ - близо 27 на сто. Колкото и големи да са разликите в прогнозите, и трите социологически агенции посочват ГЕРБ като водеща политическа сила.

Ако се върнем на оценката, направена от Борисов за Русия, ще видим, че тя стъпва на добре подготвена почва от противоречиви изявления и намерения. На 11 юни тази година бившият премиер обеща, че ако ГЕРБ се върне на власт, ще прекрати договора за „Южен поток“. Само три месеца по-късно, на 3 септември, Борисов съобщи по БНТ точно обратното: „Ако ГЕРБ спечели изборите и вземе властта, „Южен поток“ тръгва още през ноември“.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Борисов, непредсказуемият

Впрочем, именно ГЕРБ, а не БСП, е политическата сила, която през 2012 година подписа договора за строителството на „Южен поток“. Този подпис не беше коментиран от президента Плевнелиев, нито пък бе обсъждан кой знае колко широко в печата. Затова и през юни тази година, когато Борисов каза, че ще прекрати договора, стартиран от него самия, медиите не му обърнаха особено внимание. Поради простата причина, че значителна част от печата по традиция подпомага българската политическа безотговорност.

Що се отнася до втората тема, свързана с Русия - войната в Украйна - по нея Борисов май изобщо не се е произнасял. Удивителна тишина от страна на човек, който се готви да управлява тъкмо като съвременник на тази война. В исторически план това би било равнозначно на един Иван Костов без позиция за Косово, на един Жан Виденов без позиция за Босна и на един Сакскобургготски без позиция за Ирак. Но Борисов някак успява. И можем да сме сигурни, че ако действително го изберат да управлява по време на война, която бушува на територията на Европа, позицията му по този въпрос няма да се отличава от позицията, която е заемал по всички останали важни теми - позиция на непредсказуем човек, с ненадеждни решения, които не се удържат във времето.

Редакцията препоръчва