Мили спомени за ГДР | Новини и анализи от Европа | DW | 06.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Мили спомени за ГДР

Четвърт век след падането на Берлинската стена продукти от времето на бившата ГДР сe харчат като топъл хляб. Какво стои зад подобна носталгия - безобидна емоционална връзка или политическо идеализиране на миналото?

default

Така изглеждаше източногерманският "Сънчо"

Да се "докоснеш" до ГДР. Точно това предлага един по-различен хотел в берлинския квартал Фридрихсхайн, носещ тематичното име "Остел" (от немската дума "ост" - изток). Доста време са употребили създателите му, за да обзаведат с тапети и мебели шейсетте стаи на хотела така, че те да изглеждат точно както по времето на ГДР. Усилията обаче се отплащат: "Хотелът е много търсен, имаме много заявки", казва неговият управител Даниел Хелбиг. Според него гостите "просто искат да усетят отблизо как е било преди - без телевизор, телефон и всякакъв друг излишен лукс".

Връщане назад към ГДР искат обаче не повече от десет-петнайсет процента от 16-те милиона бивши източногерманци, изпитали на собствен гръб експеримента, наречен "социалистическа държава". Това сочат резултатите от допитвания на няколко германски социологически института. Повечето от тези хора днес са щастливи, че в Обединена Германия се радват на по-добър и по-свободен живот, отколкото по времето на ГДР (1949 - 1990).

Романтичната страна на миналото

Въпреки това търговията с изделия, типичини за някогашната ГДР, изживява истински бум. Електронният магазин на Зилке Рюдигер буквално е затрупан от заявки за такива изделия, чието производство днес е възстановено: от дрехи, грамофонни плочи и филми, до оригинални банкноти и ордени. Банкнотите от 100 източногермански марки вървят по 25 евро. Автентичен орден "Герой на социалистическия труд", връчван от правителството на Хонекер за особени трудови заслуги, днес струва близо 350 евро заедно с оригинална кутия.

Zimmer im Ostel

Ерих Хонекер гледа от стената на хотелска стая в "Остел"

Най-търсени обаче са някои хранителни продукти и алкохолни напитки, произвеждани по оригинални рецепти от времето на ГДР, казва Рюдигер. Сред хитовете са например шампанското "Червена шапчица", горчицата от Бауцен, кисели краставички от Шпреевалд, малцовото кафе "imNU" или т.нар. "Club Cola" - имитат на оригиналната американска напитка.

"В спомените си хората обичат да сe връщат назад към миналото. Мнозина намират, че тези изделия не са били никак лоши, но са изчезнали напълно след падането на Берлинската стена". Така Зилке Рюдигер си обяснява успеха на своя бизнес със стоки от бившата ГДР. В него няма нищо политическо, по-скоро клиентите ѝ свързват продуктите с някакъв дребен, личен спомен. "Шоколадовите бонбони "Халоренкугел", например, връщат хората в тяхното детство", казва тя.

Дирк Грюнер от музея "Осталгия" в Лангенвединген край Магдебург, в който са събрани близо 20 000 експонати от времето ГДР, също смята, че носталгията по ГДР-стоките не е свързана с някакво идеализиране на времето и системата. "Хората се просълзяват, просто защото тези продукти са част от миналото им", казва той. "Понякога посетители ме питат дали могат да купят тази кафемашина, например, защото от опит знаят, че качеството ѝ е много добро. Отвръщам им, че експонатите в музея не са за продан."

За младите днес ГДР е само история

Много източногерманци все още се чувстват бездомни и чужди в обединена Германия. Животът в ГДР им се е струвал някакси по-подреден", опитва се да обясни причините за тази носталгия социологът Клаус Шрьодер. Радикалният преход към пазарно стопанство остави много хора от бившата ГДР с усещането, че целият им предишен живот е зачеркнат и обезценен. Мнозина се вкопчват в спомена за миналото, сякаш искат да кажат: "Не бяхме чак толкова лоши, колкото се опитват да ни изкарат днес".

DDR Museum Berlin Ausstellung Ostalgie

Музеят на ГДР в Берлин надниква и зад стените на Щази: стая за разпити

"Желанието да бъдат третирани наравно и стремежът към признание пораждат и други настроения: "40 на сто от младите хора, чиито родители са живели по времето на ГДР, не вярват на приказките, че ГДР е била диктатура. А половината от тези хора са убедени, че и в Западна Германия не е имало истинска демокрация", казва социологът. Според него, тези възгледи произтичат именно от желанието на източногерманците да бъдат приемани наравно с останалите. Германското общество трябва само да внимава тази емоционална привързаност към миналото да не се обърне в идеализиране на миналото, предупреждава Шрьодер. Според него опасна е не сегашната носталгия, а налагащото се политическо безразличие.

На същото мнение е и историкът Щефан Воле, директор на Музея на ГДР в Берлин. В него има и възстановка на стая за разпити в Щази, в която от високоговорители вървят записи на разпити от оригиналните протоколи. "Чуят ли тези записи, учениците, дошли на посещение в музея, изведнъж замлъкват. И тук приключва всякаква носталгия", казва Воле. Оттук и изводът, който той прави: за младите хора, ГДР е вече само история.

Редакцията препоръчва

Реклама