Милиардите за войната на Путин и тайният бизнес на Швейцария | Новини и анализи от Европа | DW | 18.03.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Милиардите за войната на Путин и тайният бизнес на Швейцария

Близо 80% от руските суровини се търгуват през Швейцария. От тази "златна кокошка" тя печели повече, отколкото от банковото дело и фармацевтиката. А Путин получава милиарди - за войната в Украйна.

Швейцария е един от основните финансови центрове в света. По-малко известна, но не по-малко важна е ролята, която страната играе в търговията със суровини. Тъкмо Швейцария – страна, която е далеч от важните търговски пътища, без излаз на море, без бивши колонии или значими природни богатства. „Търговията със суровини произвежда по-голям дял от БВП на страната, отколкото туризмът или машиностроенето“, казва Оливер Класен Матли от неправителствената организация Public Eye.

Петте швейцарски фирми с най-голям годишен оборот не са нито банки, нито фармацевтични фирми, а търговци на суровини. Болшинството от 900-те фирми, заети с търговията на суровини, се намират в Женева, Цуг и Лугано.

Продажбите на петрол и газ са основен източник на приходи за държавата на Путин. Тези продажби създават 30 до 40% от приходите в руския държавен бюджет. Само от износа на петрол през 2021 руските държавни концерни са спечелили близо 180 милиарда долара. Пари, които сега финансират войната в Украйна.

Руски суровини се търгуват през Швейцария

Близо една трета от всички количества петрол, търгувани в света, се купуват и продават в Женева. Освен това и две трети от търгуваните неблагородни метали – цинк, мед, алуминий, както и  две трети от всички количества жито, продавани в света. Близо 80% от руските суровини се продават именно през Швейцария, се казва в доклад на швейцарското посолство в Москва. Руските петрол и газ се продават – така да се каже – в швейцарските офиси.

Неправителствени организации, но и политици критикуват тази ситуация. „Швейцария трябва да спре кранчето за финансиране на войната, водена от Русия“, настоява Седрик Вермут от Социалдемократическата партия. Според него Швейцария държи важен лост в ръцете си – търговията със суровини и парите на богатите руснаци. Припомня се и това, че макар САЩ вече да не купуват руски нефт, санкциите на ЕС и САЩ като цяло не засягат търговията със суровини.

Редакцията препоръчва

Швейцария държи на своя статут на неутрална държава и поради това не може да налага самостоятелни санкции. Според швейцарския закон за ембаргото, страната може само да се присъединява към санкции, наложени от трети страни. Освен това Швейцария винаги досега е пипала с кадифени ръкавици своята „златна кокошка“ - търговията със суровини.

Важно е също така да се знае, че често тези сделки се извършват директно от правителства на борсите за търговия със суровини. А швейцарските компании са се специализирали в тази област, включително и защото в Швейцария има достатъчно капитали.

"Цялата търговия с природни ресурси не е достатъчно добре регулирана“, твърди Елизабет Бюрги Бонаноми от Университета в Берн. По думите ѝ остава неясно кой от кого какви ресурси купува и на какви цени. „Така много фирми остават под радарите на властта, а истинските печеливши са неизвестни, включително защото много от тях действат чрез офшорки, добавя Оливер Класен от Public Eye. От това се възползват много руски олигарси. 

Липсата на регулация облекчава мръсните сделки

Много от суровините се добиват в недемократични държави. „За разлика от финансовия пазар, където действат строги правила срещу прането на пари и нелегалните парични потоци, нищо подобно не се случва на пазара на суровини“, казва пред ARD Давид Мюлеман от Public Eye.

От неправителствената организация отдавна настояват в Швейцария да се въведе надзор над търговията със суровини. Макар правителството да признава съществуването на този проблем, то разчита на това, че самите банки осъществяват такъв надзор, посочват от „Амнести интернешънъл“.

Преди години швейцарските Зелени предприеха стъпки за регулация на търговията със суровини, но този опит се провали в парламента през 2015 година. Сега те ще се опитат да прокарат мярката още веднъж.

И докато политиците водят този дебат, а търговията със суровини продължава да е сред дейностите, които не попадат в санкционните списъци на западните държави, швейцарските търговци ще продължат да печелят добре от руските суровини и да пълнят военната каса на Путин.