Мигрантите от Западните Балкани ще могат да работят в Германия? | От Балканите към Германия: факти вместо митове | DW | 24.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От Балканите към Германия: факти вместо митове

Мигрантите от Западните Балкани ще могат да работят в Германия?

Федералната министърка на труда Андреа Налес предлага Германия да издава годишно по 20 000 работни визи на граждани от Западните Балкани. Това би могло да се окаже от полза за германската икономика, смятат експерти.

"Как е възможно да говорим със страни като Босна и Херцеговина за евентуално членство в ЕС и същевременно гражданите на тези страни да идват в Германия единствено като кандидати за убежище? Това е напълно погрешно и освен това затруднява властите, отговорни за процедурите по даване на убежище", твърди германската министърка на труда Андреа Налес в интервю за списание "Шпигел".

С тези думи тя обосновава едно свое предложение. А именно: в рамките на пет години Германия да предоставя годишно контингент от 20 000 работни визи за хора от Западните Балкани. Става дума за следните страни: Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Черна Гора, Македония и Албания.

"Предложението е изгодно за всички"

Това решение би било изгодно за всички, смята министърката. Още повече, като се има превид, че в Германия понастоящем са налице 600 000 незаети работни места. Според Видо Гайс, който е експерт по миграционните въпроси към Института за германска икономика в Кьолн, предвижданите нови трудови визи биха помогнали главно на хора със средна квалификация. Тъй като икономическата ситуация в родните им страни е неблагоприятна, те често не успяват да си намерят походяща работа там. Но ако предложението на Налес влезе в сила, те биха могли да си намерят работа в Германия. Гайс не подкрепя опасенията, според които това би могло да доведе до т. нар. "изтичане на мозъци". Експертът подчертава, че подобна мярка ще е от полза и за въпросните страни, тъй като "част от тези хора няма да останат завинаги в Германия, а след известно време ще се завърнат в родината си".

И икономически експерти от Западните Балкани смятат, че предложението на германската министърка би било от полза за всички. Македонската професорка по икономика Мария Зарецанкова-Потевска например изтъква, че това би разтоварило в краткосрочна перспектива трудовите пазари в Западните Балкани, където безработицата е висока. Тя обаче смята, че хората, отишли на работа в Германия, едва ли ще се завърнат в своите страни. Ето защо е важно да се намерят дългосрочни решения, които да ги накарат някой ден да се завърнат по родните си места.

Зад предложението на германската министърка на труда се крие най-вече намерението да се намали броят на хората от региона, търсещи убежище в Германия, смята македонската експертка. "По тази причина това би било приемливо решение за кандидат-бежанците от Западните Балкани, които така или иначе вече се намират в Германия", смята Зарецанкова-Потевска. Видо Гайс напълно споделя мнението на македонската си колежка. И той казва, че една от причините за инициативата на германската министърка е именно голямият брой кандидат-бежанци, които нямат шанс да получат убежище и на които трябва да се предложи "реалистична алтернатива".

През първата половина на 2015 година броят на кандидатите за убежище от Западните Балкани е бил по-висок от броя на сирийските бежанци. През последните седмици потокът от сирийски бежанци нарасна значително, но и броят на мигрантите от Западните Балкани остава висок. В балканските страни няма войни, поради което гражданите им биват определяни като "мигранти по бедност". Голяма част от пристигащите от този регион са роми, повечето от които нямат професионална квалификация. Германската министърка на труда обаче смята, че и те трябва да имат възможност да работят в страната. За тази цел Германия би трябвало да им предложи шанс за професионално обучение.

Porträt Andrea Nahles SPD

Андреа Налес

Балканите са неделима част от Европа

Видо Гайс смята, че има и още една причина за предложението на министърката на труда: а именно това, че страните от Западните Балкани са неделима част от Европа и макар все още да не са в ЕС, те все повече се обвързват с европейската общност и с общото европейско икономическо пространство. В тази връзка експертът изтъква, че независимо от сегашния приток на бежанци, Германия трябва да подобри достъпа за тези хора до трудовия си пазар, както и до образователната си система.

Сходно е мнението на председателя на Икономическата камара в Косово. "Това би било добър сигнал и би ни показало, че и ние сме част от Европа", изтъква той. Според него, шансът да си намерят работа в Германия би вдъхнал надежда на обезверените млади хора в Косово.

"Разбира се, че е по-добре да отидат да работят в Германия, отколкото да си останат безработни в собствената страна", казва и експертът по трудовите въпроси Ерол Муянович от Сараево. Според него, въвеждането на контингент от 20 000 работни визи годишно за гражданите на Западните Балкани е логично предложение, тъй като в крайна сметка гастарбайтерите от този регион са доказали през последните години, че са трудолюбиви и са се интегрирали добре в Германия.

Същевременно германската министърка на труда е наясно, че реализирането на предложението й може да събуди страхове сред германците. Според него, временно би трябвало да се прекрати прилагането на процедурата, при която се установява дали за конкретно работно място първо не биха могли да се намерят германци или граждани на други страни от ЕС, които да го заемат, преди да бъде дадено на гражданин на държава извън Европейския съюз. Министърката на труда обаче подчертава, че става дума само за временно прекратяване, а не за пълно премахване на разпоредбата. "Не бива да забравяме, че 240 000 млади хора в Германия все още са без работа, а и броят на дългосрочно безработните в страната е един милион", изтъква Андреа Налес.