Мечтата на НРБ за ′′сливане′′ със СССР | Новини и анализи от България | DW | 09.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Мечтата на НРБ за ''сливане'' със СССР

"Сливането" на НРБ със СССР - това е мечтата на мнозина комунисти, която обаче така и не се сбъдва. Николай Цеков припомня опитите на Тодор Живков и БКП за постигането на тази цел.

default

9-ти септември 1965

През декември 1963-та година Тодор Живков и БКП отправят първата си молба към Москва за "сливане" на България със СССР. Мнозина изследователи смятат, че зад тази молба се крие преди всичко стремежът на Живков и неговото обкръжение да си осигурят лиценз за вечно управление на Народната република. Успял да отстрани останалите претенденти за "престола" на НРБ, Живков стига до извода, че може да се задържи на върха завинаги и да осигури властта за вярната си гвардия - 500-те най-видни "партизански" семейства - само по един начин. Чрез абсолютна лоялност и непрестанно деклариране на верноподаническите чувства пред Москва.

''Всеки български дом да посреща съветски гости''

Хладнокръвното и безогледно преследване на целта за оставане във властта, дори с цената на върховно национално предателство, вероятно е съвсем логично поведение за неуките, но надарени с хищнически инстинкти властолюбиви кариеристи, вкусили от благините на неограничената диктатура. По този повод проф. Пламен Цветков от Нов български университет припомня характеристиката, дадена от изследователя на комунистическата номенклатура в България Петър Семерджиев на Тодор Живков: "Нищожество, облечено във величествени доспехи".

Молбата от декември 1963 не се увенчава с успех. Затова и през 1973-та Живков и БКП отправят втора. Свидетелствата от онези времена продължават да смайват и днес - с изумителното лакейско угодничество на абсолютно целия команден състав на ЦК на БКП на фона на бруталното самопредлагане за "сливане" със СССР. Стенограмите на грубо режисираните импровизации на "всеобщата" подкрепа за историческите решения на пленума на ЦК през декември 1963 вероятно са най-печалните страници в новата история на България. Те са пълни с описания на споделената радост и фантазиите за сбъдването на комунистическа мечта на няколко поколения "активни борци". А тя е следната: че България най-после щяла да си намери предначертаното от класиците на комунистическата утопия място сред републиките на СССР. С бурни овации са посрещани дори драстични разминавания с нормалната логика като: "България може да бъде суверенна и независима страна само като част от Съветския съюз.". Някои от изказалите се твърдят, че такава е била не само идеята, с която БКП е закърмена, но и тяхната най-съкровена интимна мечта.

Denkmal der sowjetischen Armee in Sofia

Някои може би съжаляват, че България не стана 16-та съветска република

Чуват се и призиви предстоящото "сливане" да се извърши образцово, за да стане пример и на другите социалистически държави как да изпълнят интернационалния си дълг по създаването на световната СССР. "България ще бъде първата съветска република, която сама е пожелала това, защото сегашните съветски републики са бивши вътрешни колонии на Руската империя. Нека да покажем на страни като Полша и Румъния как мислят и действат българските комунисти!" - такива са размислите на калените в битките с капитализма и фашизма кадри на БКП.

Туристическият бос на НРБ Лъчезар Аврамов дори развива идеята хората в СССР да бъдат примамени от офертата за "българо-съветското сливане" с помощта на "Балкантурист". Навремето той предлага всеки български дом да дава подслон през курортния сезон на съветско семейство. "Ще раздадем кредити за пристрояване на нови стаи в градове и села, а имаме и натрупан опит", гласят думите му.

Редакцията препоръчва

Страховете на българските комунисти

"Дали съветските другари ще разберат бързо и докрай революционните намерения на партийното и държавно ръководство на НРБ,? И дали ще реагират адекватно, като включат страната без излишна бюрокрация в стопанските и потребителски баланси на СССР?" - тези въпроси са били сред основните притеснения на Декемврийския пленум на БКП през 1963-та. Тревогите на всички са свързани с факта, че даваните изгодни кредити от съсипаната от перестройката на Хрушчов съветска икономика намаляват, а на трапезата са се появили нови храненици на империята. "Вижте Куба, не вървят в крак със системата, а СССР вече ги храни!", възмущава се виден сановник на режима.

Мотивите за тази ревност са напълно обясними - плановата икономика на НРБ е в следфалитно състояние, а натрупаният по времето на Царство България златен резерв вече е заложен и почти разпродаден в Москва и Лондон заради дългове. Разгроменото по съветски образец селско стопанство пък може да изхрани побегналите към градовете бивши селски производители. Постоянният дефицит и опашките за най-необходими храни и стоки не раждат симпатии към провалящата се власт дори сред убедените комунисти. Твърденията, че панацея за проблемите на НРБ можело да бъде само "сливането" с кредитора СССР прозират както в уж научнообоснованите, така и в откровено семплите изказвания по темата. Изказващите се пред пленума на ЦК на БКП са единодушни, че "сливането" трябвало да бъде подпомогнато от "издигането на любовта към съветския народ на нови висини".

"Да не се приказва никъде за молбата ни към СССР. Великобългарският шовинизъм все още не е за подценяване" - това нарежда на участниците в Декемврийския пленум Тодор Живков. Всъщност диктаторът е знаел, че планът му за "сливането" със СССР е бил ялов. Само месец преди Декемврийския пленум от 1963, той е имал среща с Хрушчов в Москва. Именно на нея Живков изрекъл прословутата си фраза как българският народ разбирал суверенитета: "Да има нещо за ядене и пиене". Вместо братска прегръдка вождът от Правец получил зле прикрит отказ, оформен от наследника на Сталин в характерния му и в случая напълно съответстващ на интелекта на "колегата" от братската НРБ стил. "Май вие, българите, искате да ядете свинско за наша сметка!", бил отговорът на Хрушчов.

Спасението за България

Todor Schiwkow

Тодор Живков постигна целта си

След срещата Хрушчов споделил, че "онези хитреци от София" са измислили начин СССР да им плати милионите долари репарации към Гърция. Живков обаче не престава да мечтае за "сливането". Десет години по-късно, през 1973-та, той отправя повторна молба - този път към новия шеф в Кремъл Леонид Брежнев. И тя не се увенчава с успех.

В крайна сметка спасението за България идва от Хелзинки, където в рамките на конференцията на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 година СССР, НРБ и останалите членки на съветския лагер са принудени (заради нарастващата си кредитна и икономическа зависимост от Запада) да подпишат документите на първото общоевропейско разведряване в епохата на Студената война. Една от клаузите в тях циментира съществуването на вече създадените държави и техните граници. Така на мечтите за "сливане" със СССР е сложен край. С дългогодишното си угодничество пред Кремъл обаче Живков все пак постига целта си. Той остава на върха на БКП до 1989-та.