Метаморфозите на един талибан

Врата с желязна решетка, пред която на пост е застанал тежко въоръжен полицай с бронирана жилетка. Това е офисът на Маулави Халими. Полицаят трябва да го пази също и от бившите му сподвижници.

Маулави Мохамад Квазим Халими не крие миналото си: "Преди атентатите от 11 септември 2001 година бях доволен от правителството на талибаните. Те бяха афганистанци, имахме си наше, афганистанско правителство. Навремето никой не ни казваше как да управляваме. Бях доволен от това правителство", казва той.

Халими е ислямски  духовник, през деветдесетте години е следвал в университета Ал-Азхар в Кайро. През 1998 година се завръща в родината си и започва работа във външното министерство при режима на талибаните. Издига се до шеф на протокола. "Не крия, че подкрепях талибаните. Времето, прекарано във външното министерство, бяха най-хубавите години в живота ми. Тогава Афганистан все още имаше нужда от талибаните", споделя той.

Това е времето след изтеглянето на съветските окупационни войски. Афганистанските борци за свобода и въоръжаваните от САЩ и Саудитска Арабия муджахидини не успяват да се разберат за подялбата на властта след 1989 година и се стига до гражданска война. Муджахидините сриват със земята столицата Кабул, докато през 1996 година нахлуват талибаните. Тяхното настъпление прекратява братоубийствената война на муджахидините, но цената за това е, че религиозните последователи на Молла Омар установяват пълен контрол над страната. Тяхната крайна интерпретация на Корана заменя гражданските закони, талибаните изключват жените от обществения живот, момичетата нямат право да посещават училище, музиката и филмите са забранени. Въпреки това Халими и досега се възхищава от Молла Омар. "Той беше могъщ човек. Когато кажеше не, това означаваше не. И обратното. И днес мога само да повторя, че Афганистан имаше нужда от Молла Омар. Както сега има нужда от Карзай и Гани", казва Халими.

Смяна на местата   

След свалянето на режима на талибаните от американските войски, Маулави Халими попада в американски плен. Американците го затварят във военната си база в Баграм, където остава 1 година - до януари 2003. След като излиза на свобода, подобно на много други талибани, той заминава за Пакистан, където и до днес движението на талибаните се радва на големи свободи. Пакистанските сили за сигурност покровителстват ислямистите, за да поддържат влиянието си в стратегически важния регион. Днес обаче Халими гледа със загриженост на нарасналото влияние на Пакистан в региона. "И до днес поддържам приятелски отношения с талибаните. Става дума за моите стари приятели, а не за политически контакти", споделя Халими.

Той обаче не се задържа дълго в Пакистан и решава да се върне в родината си. Така преминава в другия лагер - и отново попада в правителството. При управлението на Хамид Карзай той заема различни постове в министерството на правосъдието, на финансите и на здравеопазването. Става член на Върховния мирен съвет, който трябва да преговаря с талибаните на страната на правителството. От 2005 година Халими е член и на Националния религиозен съвет, чиито 3000 членове получават държавни заплати. Националният религиозен съвет е най-висшият авторитет в страната и съветва президента по религиозните въпроси.

Ислямски емират

Междувременно Маулави Халими се е издигнал до говорител на Националния религиозен съвет. Казва, че не знае в името на какви цели днес талибаните воюват и избиват афганистански граждани. "До смъртта на Молла Омар целта им беше да създадат ислямски емират. Но след смъртта му талибаните се оказаха пред множество проблеми. Днес ръководителите им са разединени. Ако те продължават да се стремят към ислямски емират, трябва да преговарят. Идеята за ислямски емират не е един вид зряла ябълка, която да откъснеш от дървото и да изядеш. Религиозният съвет и правителството са готови да преговарят. Ние можем да разговаряме по всички въпроси", казва Халими.

Засега обаче няма никакви индикации за някакъв мирен процес. Но Халими не губи надежда и се позовава на завръщането на Гулбудин Хекматияр. До скоро т.нар. "касапин от Кабул" беше в терористичния списък на ООН. Той обаче може дори да се кандидатира за политически пост в Кабул. Маулави Халими намира това за правилно. Казва, че времето не било назряло за правно преосмисляне не миналото.

Талибаните се кланят на чужди цели

"В момента трябва да забравим миналото. Когато дойде време за справедливост, ще се погрижим за това. Но ако започнем сега да преосмисляме миналото, ще има още боеве", казва той. Халими предпочита да не говори за корупцията и споровете в правителството. Затова обръща поглед към "Ислямска държава" (ИД), която вече пуска корени и в Афганистан. Според него, бойците на ИД са терористи. Когато обаче говори за талибаните, той не използва същата дума. "По цял свят терористите се бият за целите на своите поръчители. Същото става и в Афганистан. Има държави, групи и съседи, които подкрепят терористите и нашите талибани, за да свалят афганистанското правителство. Мисля, че талибаните се борят не за свои, а за чужди цели", споделя той.