Метаморфозите на българския ″патрулиращ патриот″ | Новини и анализи от България | DW | 20.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Метаморфозите на българския "патрулиращ патриот"

Безчинствата на днешните "патрулиращи патриоти", както иронично ги нарече вътрешната министърка Румяна Бъчварова, съвсем не са новост. Това явление си има дълги традиции в България. Георги Папакочев припомня:

Хронологията на българските „граждански патрули” започва още през 40-те години на миналия век. Все още има хора, които помнят как около обсъждането на прословутия Закон за защита на нацията от 1941 година екзалтирани членове на нацистките Български национални легиони са упражнявали „гражданско правосъдие“ срещу носителите на „вредното еврейско влияние в България“. Възрастни софиянци още потръпват от отвращение при спомена за легионерските погроми на ул. „Пиротска” през зимата на 1940 година. И понеже през онези години кафявата чума вече е пълзяла из Европа, безчинствата на местните националсоциалисти са оставали в сянка. Но очевидно не са забравени, както се вижда от случващото се днес.

"Динковци" е имало и преди

След съветската окупация на България през 1944 година комунистическото Народно събрание на бърза ръка приема Закон за създаване на Гранична милиция към МВР, която малко по-късно е преименувана на Гранични войски. Почти веднага започва и създаването на т.нар. групи за съдействие по охрана на границата, попълвани от местното население. През 1960 година тези групи са преобразувани в „Доброволни отряди на трудещите се”, а цивилните жители на граничните региони преминават интензивни инструктажи как незабелязано да докладват за съмнителни и непознати хора и как при нужда лично да ги „обезвреждат“. За награда бдителните доброволци са получавали съветски часовници, пари и хранителни стоки. Казано иначе: тогавашната охранителна самодейност е сбъдвала днешните мераци на граничния отрядник Динко за парични стимули за всеки неутрализиран мигрант.

Bulgarien Dolno Yabalkovo

Динко е бил на "лов за бежанци" близо до село Долно Ябълково, което се намира на няколко километра от границата с Турция

С червена лента на ръката

През т.нар. развит социализъм „отрядничеството“ процъфтява не само край границата. В кръжоците на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) гражданството е обучавано да борави с огнестрелно оръжие и да прилага хватките на съветското бойно изкуство Самбо. Срещу кого е повече от ясно.

През 60-те и 70-те години на миналия век „Доброволните отряди на трудещите се“ (ДОТ) придобиват голяма популярност. Цивилни партийци и членове на ОФ патрулират по график из тъмните улици, за да осигуряват спокойствие на гражданите. В мемоарната си книга тогавашен отрядник пише: „Бях член на ДОТ на младини. Сложа нова риза след работа, надяна една червена лента на лявата ръка. И едни ми ти жълти букви греят на червения фон… Ние сме двама, в средата милиционер. Вървим наперени, ученички ни гледат с разпърхани сърца, а младежите - със завист и респект!“.

Е, в повечето случаи отрядниците са патрулирали сами, без „милиционер в средата”, но това изобщо не им е пречило да проверяват документи и дори да задържат подпийнали хора или пък младежи с дълги коси и девойки с по-къси поли. И за тези пазители на реда е имало награди, почетни знаци на ревера и потупване по рамото от комсомолската или партийна организация.

Кръгът се затваря

Преди около две години в София отново се появиха позабравените легионери. Този път като щурмоваци на нацисткия съюз „Национално единство“, които се самоопределиха като „доброволни граждански патрули“. Под претекст, че извършват проверки и наблюдение на мигрантите в района, тези облечени в черно мъже всъщност търсеха повод за саморазправа и побоища. Тогава, както и днес, властите се опитаха да обяснят на тези „юнаци”, че действията им са незаконни, но докато се разбере кой е прав и кой - крив, български гражданин от турския етнос се озова в болницата, след като „погрешка“ бил нападнат от петима мъже в черно, а двама сирийски граждани бяха пребити от маскирани хора с кубинки на краката.

Изводите

Така наречените „граждански отряди“ по турската граница изобщо не представляват гражданското общество, както някои се опитват да внушат. Точно обратното е дори: те са неговото отрицание. И звучен шамар за държавата заради липсата ѝ там, където има най-голяма нужда от нея. Самодейната охрана на границата е подсъдна дейност, използването на „патрулиращи патриоти“ и крайни националисти за политическа пропаганда е популистко занимание с опасни последствия, а неспособността да бъдат неутрализирани поривите за подобни действия е сигурна диагноза за слаба държава и надигаща се анархия. „Динковците“ и техните съмишленици са продукт на идейната, културна и икономическа нищета, в която затъва България. И същевременно обещание за още повече бурки, бради и радикализъм.