Меркел: царица на нагаждането | Новини и анализи от Европа | DW | 22.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Меркел: царица на нагаждането

Меркел е царица на нагаждането. В бежанската си политика тя премина през най-различни фази: от безрезервно гостоприемство до по-строги правила за екстрадиране. Какво стана със солидарността ѝ с хората в нужда?

През нощта на 4 срещу 5 септември 2015 година Ангела Меркел взе едно еднолично решение: на бърза ръка тя позволи на бежанците, струпали се на централната гара в Будапеща, да влязат в Германия. Това бе връхната точка в политиката ѝ на "хуманитарния императив", както по-късно я нарече тя самата. 

Междувременно миграционната политика на канцлерката изглежда другояче. Наскоро тя подписа с другите държавни и правителствени ръководители от ЕС декларацията от Малта: документът предвижда възпирането на бежанците по средиземноморския маршрут от Либия към Европа. За тази цел ЕС иска да засили сътрудничеството си със затъналата в хаос Либия, в която, според наблюдателите, никой не може да гарантира сигурността на бежанците. 

Какво се случи? Как "Майка Тереза за бежанците", както вече е била наричана Меркел в медиите, изведнъж се превърна в "съучастник на капсулирането"?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да се върнем малко по-назад. През юли 2015 година, или два месеца преди "унгарското" решение на Меркел, 13-годишното палестинско момиче Реем избухва в плач пред телевизионните камери, след като разказва на канцлерката за своя несигурен статут на пребиваване. Ангела Меркел изглежда дълбоко трогната, но остава твърда. За съжаление германците не можели да кажат "Всички сте добре дошли!" и освен това германците нямало да могат да се справят с това".

Заради тази нейна реакция канцлерката беше обвинена в безсърдечие. Само няколко седмици по-късно, на своята традиционна лятна пресконференция, Ангела Меркел заговори с друг тон. "Германия е силна държава!", заяви тя. И още: "Ние ще се справим!". Няколко дни след това канцлерката посети един бежански лагери, в който се снима с хора, търсещи убежище. Селфито ѝ обиколи целия свят. Меркел заяви, че не трябва да се извинява за това, че Германия "показва приятелско лице в случай на нужда" и допълни: "Това вече не е моята страна!".

Редакцията препоръчва

Настроението се промени

След това настроението в Германия започна да се променя. В страната запристигаха все повече бежанци. Общините се оказаха на предела на възможностите си, а Федералната служба за миграция и бежанци не можеше да обработи всички молби за предоставяне на убежище. Рейтингът на Меркел и нейната партия ХДС падна. Намаля и подкрепата в редиците на съюза ХДС/ХСС. Същевременно десните популисти започнаха да настройват хората срещу бежанците. Умишлено бяха подпалени стотици бежански приюти.

Ангела Меркел постепенно промени позицията си. Тя започна да се застъпва за по-бързо връщане на мигрантите в родните им страни и за бежански контингенти. Тези сигнали бяха насочени преди всичко към ХСС. Същевременно канцлерката постоянно повтаряше, че търсещите закрила трябва да я получат. "Капсулирането не е решение на проблема", подчерта тя пред Бундестага през ноември 2015 година. Меркел не отстъпи и в спора с председателя на ХСС Хорст Зеехофер, който настоя за горна граница за прием на бежанци.

"Рестриктивен обрат"

Какво последва? Политиката за предоставяне на убежище изведнъж бе затегната. Един след друг в сила влязоха два пакета закони за предоставяне на убежище и законът за интеграцията. Списъкът на сигурните трети страни бе удължен. Взето бе решение за спиране на събирането на разделените семейства.

Политоложката Петра Бендел окачествява всичко това като "рестриктивен обрат" в миграционната политика на федералното правителство. То следва логиката: само тези, които действително се нуждаят от закрила, трябва да получат убежище, а останалите трябва бързо да напуснат страната.

Всъщност Петра Бендел не смята, че тук става дума за истински обрат. "Синхронът на действията показва, че предложенията за тези закони са били подготвени отдавна. Първият закон за предоставяне на убежище влезе в сила още в края на октомври 2015 година, само няколко седмици след "унгарското" решение на Меркел. През март 2016 влезе в сила и вторият закон за убежището, а няколко месеца по-късно и законът за интеграцията. Това е рекордно време за подобни задълбочени промени", казва тя. Политологът Карл-Рудолф Корте също смята, че обвиненията срещу канцлерката, че се нагаждала според това накъде духа вятъра, са несправедливи. "По принцип тя следва това, което каза и федералният президент Гаук: Нашите сърца са големи, но възможностите ни са ограничени". Карл-Рудолф Корте смята, че Ангела Меркел е взела решението от 5 септември 2015 в абсолютно извънредна ситуация. "С този хуманитарен императив тя изцяло следва курса на ХДС/ХСС, които се чувстват дълбоко свързани с християнските ценности", казва политологът.

 

Канцлерката и Реем

Канцлерката и Реем

Новата реторика

Още през последните седмици на 2015 година Ангела Меркел започна да говори за силно "ограничаване" на броя на бежанците. За постигане на тази цел ѝ помогнаха две неща. Първо: затварянето на т.нар. Балкански маршрут, което тя критикува, но което пък бе добре дошло за Германия. И второ: споразумението между ЕС и Турция, за което Меркел настояваше отдавна. То стана повод за критика срещу канцлерката. Мнозина я обвиниха, че става зависима от един все по-авторитарен президент като Ердоган.

По-тежка е обаче критиката срещу сътрудничеството с Либия. "От гледна точка на правата на човека, споразумението буди сериозни резерви. В Либия все още бушува гражданска война, а либийското правителство се състои от три враждуващи групи", казва Петра Бендел. От друга страна тя вижда и дилемата, пред която са изправени Германия и ЕС. "Който казва, че не бива да сключваме подобни споразумения, трябва да посочи и алтернатива", казва тя. Политоложката се застъпва за създаването на мониторингов механизъм при сключването на подобни договори с трети страни.

Няма лесни отговори

За съжаление, за бежанската криза няма простички решения. Затова политиците трябва да обяснят на гражданите своите действия и да ги направят разбираеми за тях. Това е един от големите пропуски, за който Ангела Меркел може да бъде обвинена. Тя реагира твърде късно на отдавна очертаващата се бежанска криза. Но това се отнася и до целия ЕС, който остави Италия и Гърция да се справят сами с проблема. 

И все пак: в бежанската си политика Меркел не се завъртя на 180 градуса. Защото тя отрано повтаряше това, което каза и на малката Реем: че границите не са отворени, че не всеки може да дойде и да остане в Германия. Това, че покрай своето "унгарско решение" и селфитата с бежанци канцлерката изпрати сигнали на гостоприемство из целия свят, бе малко неблагоприятно, но в крайна сметка това, което се случи, не бе изцяло по нейна вина, казва политологът Корте. Според него, канцлерката е действала правилно. "Ако ситуацията от септември 2015 се повтори, Меркел отново би действала по същия начин, за да помогне конкретно на хора, изпаднали в беда", убеден е той.

Припомняме Ви това видео:

Вижте видеото 00:52
Now live
00:52 мин.

Малката Ангела Меркел няма да получи убежище

Аудио и видео по темата

Подобно съдържание