Меркел и балканското ″буре с барут″ | Новини и анализи от Европа | DW | 07.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Меркел и балканското "буре с барут"

Насред гръцката криза Меркел заминава за три балкански държави. Регионът не от вчера има славата на политическо „буре с барут”. Какви въпроси ще повдигне германската канцлерка в Белград, Сараево и Тирана?

default

Меркел сред участниците в Конференция на страните от Западните Балкани (август 2014)

Висока безработица, широко разпространена корупция и авторитарни политически елити - по това си приличат Сърбия, Босна/Херцеговина и Албания. И не само по това: и в трите страни намалява ентусиазмът за членство в ЕС. В известна степен това се дължи и на решението на Брюксел да не приема нови страни-членки през следващите 5 години.

Геополитическа игра?

От векове Балканите са наричани "бурето с барут на Европа". На фона на напреженията между Русия и Запада тази метафора придобива нов смисъл. Визитата на германската канцлерка в региона няма за цел да ограничава руското влияние на Балканите, уверява Гунтер Крихбаум, шеф на Комисията по европейските въпроси в Бундестага: "Страните трябва сами да решат какво искат. Ценностите на ЕС са видимо различни от тези, на които държат Русия и правителството на господин Путин", казва той.

Според Душан Релич, ръководител на бюрото на германската фондация "Наука и политика" в Брюксел, посещението на германската канцлерка трябва да покаже "колко важни са Балканите за Германия и за ЕС". Така Меркел демонстрира пред "големите играчи" на изток - най-вече Русия, но също и Китай и Турция, че ЕС и занапред ще си остане най-надеждната опора за този регион.

Според Релич, съществува опасност цяла Югоизточна Европа да се превърне в нежелано място за инвестиции заради гръцката криза. С обиколката си в региона Меркел може да разсее тези съмнения, смята политологът. В Белград например от седмици насам се обсъжда дали Меркел най-сетне ще даде зелена светлина за започването на присъединителните преговори със Сърбия.

На ЕС не му трябва "втори Кипър"

Symbolbild Verhältnis Kosovo Serbien

Нерешеният конфликт на Сърбия с Косово блокира сближаването й с ЕС

От три години Сърбия е официална кандидатка за членство в ЕС, но липсата на напредък в преговорите й с Косово на практика блокират интеграцията на страната в общността. През 2008 г. Косово обяви своята независимост, която не беше призната от Белград. А през 2013, с посредничеството на ЕС, беше изработено споразумение, даващо на Косово широки права на самоуправление в областта на правосъдието и администрацията. В замяна на това Прищина трябваше да уреди правата на сръбското малцинство в Косово. Това споразумение обаче и до днес остава неизпълнено.

"ЕС не иска да се сдобие с "втори Кипър", т.е. с още една държава с териториален конфликт", казва християндемократът Крихбаум и подчертава, че от гледна точна на ЕС не е най-важно кога ще бъде открита първата глава за преговори със Сърбия, а това страната да влезе в ЕС добре подготвена.

Стари и нови проблеми

Мъчително бавно върви и сближаването между Босна/Херцеговина и ЕС. През март влезе в действие стабилизационно споразумение с ЕС, целящо да установи тясно политическо и икономическо партньорство между Сараево и Брюксел. Условието за това беше Сараево да реформира основно конституцията на страната, но това така и не беше извършено.

„Ситуацията в страната не е много окуражителна”, казва Крихбаум. „Босненските политици и администрацията все още се придържат към Дейтънското мирно споразумение отпреди 20 години, което предвижда всяко важно решение да се взима с консенсус между представителите на трите народностни групи в страната – бошняците-мюсюлмани, сърбите и хърватите. А това често води до блокиране на важни законодателни инициативи.

Fußballspiel Belgrad Albanien Serbien Ausschreitungen Drohne

Знаме на "Велика Албания", развяло се по време на футболен мач между Сърбия и Албания през 2014

Наблюдателите са единодушни, че мисията на Меркел в Тирана ще е по-лесна, отколкото тази в Белград и Сараево. „Западът смята Албания за "фактор за стабилност на Балканите" казва Душан Релич. Той очаква Меркел дискретно да намекне на албанския премиер Еди Рама да изостави приказките за "Велика Албания"- онзи националистически проект, който освен самата Албания включва още Косово, както и части от Сърбия, Черна гора, Македония и Гърция.

"Канцлерката вероятно ще се заинтересува и от това защо от Албания пристигат толкова много кандидати за убежище в Германия", смята Релич. Баварският Християнсоциален съюз /ХСС/ отдавна настоява Албания да бъде обявена за "сигурна държава", което ще ускори отхвърлянето на молбите за убежище.

Тревогите на местните демократи

Някои наблюдатели се опасяват, че част от тревожните тенденции в страните от Западните Балкани се премълчават в Берлин - например нетърпимостта на управляващите към всички критични гласове, както и "ловът на вещици" срещу представителите на опозицията в Сърбия, казва за Дойче Веле сръбският политолог Дорде Вукадинович. "Тези въпроси изобщо не са в дневния ред на Берлин или се споменават без нужната острота - което разочарова проевропейски настроените кръгове в Сърбия", казва той.

Балканската обиколка на германската канцлерка включва още срещи с представители на гражданското общество. По всяка вероятност те ще използват възможността да обсъдят с нея проблемите, които спъват демократизацията на техните държави.

Редакцията препоръчва