Между ″малката пица″ и ″Европа 2020″ | Новини и анализи от България | DW | 06.03.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Между "малката пица" и "Европа 2020"

Покрай честванията на 3 март малцина българи успяха да обърнат внимание на новия десетгодишен план за развитие на ЕС, представен от председателя на ЕК. Къде е България в стратегията "Европа 2020", пита Г. Папакочев.

С мудни действия към интелигентен растеж

С мудни действия към "интелигентен" растеж

Какви цели, вече официално, предлага през следващите 10 години новата ЕК на мястото на Лисабонската стратегия, която така и не успя да превърне Европа в „най-динамичната, основана на знанието икономика в света” до тази година?

Работа за 75 на сто от европейското население до 64 години; делът на напусналите основно образование ученици да спадне под 10 на сто, а половината млади европейци да имат образователна степен или диплома; ускоряване въвеждането на високоскоростни интернет-връзки и 20 милиона по-малко европейци, които да са изправени пред риска от бедност. До 2020 година 27-те членки на ЕС следва да инвестират по 3 на сто от БВП за изследователска и развойна дейност, чиято цел е постигането на „интелигентен” растеж.

Symbolbild Altersarmut

Кризата е на път да изхвърли на улицата половин милион българи

"Самоков, Самоков, център на просветата..."

В България все още липсва сериозна дискусия по тези въпроси, въпреки че основните пунктове в стратегията „Европа 2020” бяха ясни още от края на миналата година. Какви ти десетгодишни планове, когато кризата е на път да изхвърли на улицата половин милион българи, когато „малката пица” на тазгодишния бюджет практически е замразила плащанията на фирмите с цел неговото балансиране, когато сегашните антикризисни мерки на правителството приличат повече на политически пиар, отколкото на сериозна икономическа политика!

Да, тези дни в Брюксел държавният глава Първанов предложи страната да станела „координатор” за прилагането на новата десетгодишна европейска стратегия в Западните Балкани, но той тепърва трябва да организира поисканата му разработка, която следвало да бъде „проект на всички български институции”. На кръгла маса в края на януари в София беше даден старт на обсъжданията, но те отново замряха затиснати от всекидневните проблеми. Въпреки всичко в началото на седмицата не друг, а представителите на ДПС в парламента „сръчкаха” премиера Борисов и кабинета му да изготвят стратегия „България 2020”, която да се превърне в своеобразен десетгодишен план за развитието на страната, като този план трябва да съответства на мерките, залегнали в новата европейска стратегия.

Едно от ключовите съмнения по отношение „Европа 2020”, изразени в неотдавнашното писмо на германската канцлерка Меркел до председателя Барозу е, че не всички членки на ЕС ще са в състояние да гарантират прилагането на стратегията преди тя да бъде приета.

50 Jahre Europa Symbolbild

Кой ще гарантира за прилагането на стратегията в България?

Напред към светлото бъдеще!

България би могла да бъде дадена като красноречив пример. За какви 75 на сто работни места на хората до 64 години може да става дума, когато рисковата възраст да бъдеш изхвърлен от работа от българските предприемачи настъпва след 40 години, а от 60-годишните, според местния черен хумор, се интересуват единствено платените старчески домове! Според националната статистика през миналата година над 18 хиляди ученици са напуснали преждевременно общообразователните училища, като най-голямата част, около 15 хиляди, са прекъснали учението си в етапа на основното образование. Статистиката сочи също, че сега 32 на сто от европейските българи имат домашни компютри и интернет-връзка, но едва 3 на сто от тях използват електронните онлайн-пазари.

Дали с подобни дадености и мудни действия биха могли да бъдат достигнати целите на европейската стратегия за следващите 10 години и най-вече кой би гарантирал за прилагането й в България, е повече от загадка. В представите на по-възрастните подобна енигма граничи единствено с митичното „светло комунистическо бъдеще”, което управниците проповядваха преди 20 години. За младите хора обаче нещата биха могли да бъдат по-различни. Дори и днес, в кризисна България.

Редакцията препоръчва

Реклама