Международни медии: Скопие направи компромис в дългогодишния си спор със София | Новини и анализи от Европа | DW | 18.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Международни медии: Скопие направи компромис в дългогодишния си спор със София

Северна Македония и Албания вече могат да започнат преговори за членство в ЕС. Но следващата блокада отсега може да се предвиди, коментира ФАЦ с оглед на условията, поставени от София.

Двамата външни министри Генчовска и Османи след подписването на двустранния протокол в София

Двамата външни министри Генчовска и Османи след подписването на двустранния протокол в София

Многобройни европейски медии днес информират за напредъка в решаването на спорните въпроси между София и Скопие като условие за старт на европреговорите на Северна Македония. Ето част от оценките със съкращения:

„В усилията си да влезе в ЕС малка Северна Македония дори промени името си. После обаче България удари спирачката – двете съседни страни от дълго време се карат за тълкуването на общата история“, пише ДПА. Агенцията отбелязва, че последните стъпки на двете правителства подхранват надеждата за скорошен старт на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония и Албания. За подписания в София протокол, който ще бъде публикуван утре, ДПА информира: „Според публикации в медиите ще бъдат променяни учебници и надписи на паметници. Трябва да бъде уредено и споменаването на българите в конституцията на Северна Македония. (…) Националистите и в двете страни протестират срещу компромиса.“

Агенция "Асошиейтед прес" на свой ред припомня фактите, за които става дума: „Спори се за числеността на българската общност в Северна Македония. Според официалните данни от преброяването през 2021 тя възлиза на 3504 души – или около 0,2% от населението. Но България поставя под съмнение това число и отбелязва, че около 90 000 човека от общо двумилионното население на Северна Македония през последните две десетилетия са придобили българско гражданство въз основа на семейната си история. Още 53 000 молби в момента се обработват.“

Компромисът на Скопие

Редакцията препоръчва

И "Франс прес" излиза с обширна информация по темата, отбелязвайки, че Северна Македония е направила компромис в дългогодишния си спор с България, за да разчисти пътя за старта на преговорите за приемането на страната в ЕС: "Още през 2005 година страната получи статут на кандидатка за членство. Но стартът на преговорите за еврочленство първо беше блокиран от Гърция, а после от България. Като член на ЕС България настояваше между другото на това Северна Македония да признае българските корени на своя език, население и история. Освен това София непрекъснато отправяше критиката, че в Северна Македония дискриминирали българското малцинство.“

Агенция ДПА съобщава и за първите международни реакции след зелената светлина, която даде парламентът в Скопие: „Германският канцлер Олаф Шолц от ГСДП писа в Туитър: „Поздравявам вота на македонския парламент, който разчиства пътя за първата присъединителна конференция на ЕС със Северна Македония.“ Към това германската министърка на външните работи Аналена Бербок от Зелените добавя: „Точно това е отговорът, от който се нуждаем след нападението срещу нашия европейски мирен ред. Намерението на президента Путин беше друго: той иска да разедини Европа, но Европа не само продължава да се сплотява – тя дори се разраства.“

ФАЦ: "Част от новите условия са неизпълними"

За тези реакции на германските политици пише във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и балканският наблюдател на вестника Михаел Мартенс в статия под заглавие "От едно препятствие към следващото": Северна Македония и Албания могат да започнат преговорите за еврочленство. Но следващата блокада вече може да се предвиди. Специално в случая със Северна Македония скоро може да се появи нов препъни-камък, твърди авторът и уточнява: „Не е сигурно докъде ще стигне Северна Македония по този път, защото България поставя нови предварителни условия, някои от които са неизпълними. Става дума преди всичко за историята и идентичността на славянските македонци.“

Специално за българските позиции по въпроса Мартенс отбелязва: „Българският президент Румен Радев, най-популярният политик в страната, едва ли ще приеме възгледа, че историческите теми не бива да играят никаква роля в процеса на присъединяването на Северна Македония към ЕС. Радев, който представлява страната си на срещите на високо равнище на Евросъюза, често пъти ясно е давал да се разбере, че под управлението на което и да било правителство България ще продължи да настоява на своите изисквания.“

"Конституционна промяна под условие"

По-нататък Михаел Мартенс хвърля поглед към разгорещените дебати по въпроса в самата Северна Македония: „Опозиционната ВМРО не желае да дава подкрепа – и има основателни причини за това. Защото кой гарантира, че след една конституционна промяна България няма да продължи да предявява нови изисквания? Този въпрос в Скопие си задават не само националистите. За да се преодолее това недоверие в ход влезе идеята за „конституционна промяна под условие“. Според тази идея парламентът в Скопие може да включи българското малцинство в конституцията, но с уговорката, че промяната влиза в сила едва в деня, когато Северна Македония бъде приета в ЕС или поне стане част от общия европейски пазар.

Другояче изглеждат въпросите, свързани с историята и идентичността. Българската гледна точка гласи, че може да се формулира общ и обвързващ наратив, към който да се придържат обществено-правните медии и държавните служби в Северна Македония. Но тази гледна точка не може да бъде наложена, пък и влиза в противоречие с академичните факти.“