Медийният шпагат на Белград | Новини и анализи от Европа | DW | 15.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Медийният шпагат на Белград

Руският държавен телевизионен канал Russia Today отскоро излъчва и в Сърбия и по този начин запълва една ниша, изоставена отчасти от западните телевизии. При това вратите са широко отворени за руснаците.

Войната в Украйна ли? Няма абсолютно никакви доказателства за руско участие. А европейските санкции срещу Русия? - Те вредят на самия ЕС и освен това са наложени под диктата на Вашингтон. Анексирането на Крим пък е брилянтна военна операция, която ще влезе в историята.

Тези и подобни официални руски гледни точки достигат от януари т.г. вече и до сръбската аудитория. Те се разпространяват от "Спутник" - финансирана от Кремъл медия за онлайн- и радиопрограми. За близкото до Кремъл телевизионно съдържание отговаря каналът Russia Today. "Спутник" разпространява емисиите си на 30 езика, в това число сръбски. Руският канал подсили редакцията с десетки журналисти и кореспондентска мрежа в Белград. Освен модерния сайт на сръбски език, той излъчва три пъти дневно 30-минутни новинарски емисии. "Спутник" обаче не е единственият глас на Русия в Сърбия - московският правителствен вестник "Росийская газета" отдавна има и сръбско издание.

Сръбско-руски симпатии

Ръководителят на белградското бюро на "Радио Свободна Европа" Милош Теодорович свързва внезапния интерес към медийния пазар в Сърбия с настоящото напрежение между Запада и Русия. "Москва също е заинтересувана да присъства там, където има възможност да излъска имиджа си и да засили политическото си влияние", казва той. И Москва има нелоши шансове за това тъкмо в Сърбия: много сърби гледат на Русия като на "православна майка" и закрилница на "сръбско Косово". Да припомним, че, с правото си на вето, Русия осуетява членството на Косово в ООН. Бившата южна сръбска провинция обяви независимост през 2008 година и оттогава беше призната за държава от повечето страни по света.

Според последните анкети, повечето сърби имат положително отношение към Русия, докато едва една трета от анкетираните изразяват симпатии към ЕС, макар през 2012 година Сърбия да получи официално статут на кандидатка за членство в общността. По тази причина повечето наблюдатели смятат, че вратите са широко отворени за руските медии в Сърбия. Там те запълват една ниша, изоставена от западните канали. През 2011 година БиБиСи прекрати програмата си на сръбски, а други западни медии, като "Гласът на Америка", инвестират много малко в своите сръбски програми и нямат сериозна аудитория. "Причината за ограниченото западно медийно присъствие е в "декларативната проевропейска политика" на Сърбия. Външнополитически Белград не отказва сътрудничество, включително що се отнася до отношенията с бившата сръбска провинция Косово, което е важно за ЕС", казва Милош Теодорович.

Независима журналистика ли?

Във вътрешнополитически план обаче управляващите в Белград ще засилват цензурата, продължава наблюдателят. Той припомня, че наскоро премиерът Александър Вучич обвини Центъра за разследваща журналистика, че с пари от Брюксел се опитвал да компрометира сръбското правителство и по същата причина нападна седмичника "Време" - едно от малкото останали критични издания в страната. В такава атмосфера става още по-важно присъствието на западни медии, като Дойче веле и "Свободна Европа", които не са зависими от местната политика или бизнеса, смята Теодорович.

Putin in Belgrad 16.10.2014 Fans bei der Militärparade

Сръбски националисти държат плакати с лика на Путин по време на военен парад в Белград

Драган Вучичевич смята, че няма независими медии. Собственикът и главен редактор на близкия до правителството булеварден вестник Informer се гордее, че неговото издание е националистическо и е против членството на Сърбия в ЕС. Той мисли като много сърби, че и в журналистиката важи правилото, че поръчва музиката който плаща. Вучичевич е убеден, че не съществува напълно независима журналистика. Той признава, че неговото издание също е зависимо - от рекламите на бизнеса.

Отговорната редакторка на сръбската редакция на "Спутник" Любинка Милинчич първоначално отказа коментар за Дойче веле с аргумента, че не желаела да служи "за илюстрация на чужди текстове". Според нея, откриването на една нормална програма в Белград се възприемало така, сякаш руските танкове вече настъпвали към Балканите. По-късно, след официално запитване до пресцентъра на "Спутник" в Москва, Милинчич все пак изпрати писмената си позиция в имейл. В нея тя декларира: "Опитваме се да спазваме принципите на журналистическата професия - съблюдаваме свободата на мнението, но не забравяме, че фактите са свещени. Примерът с Украйна ярко показва, че западните медии не се придържат към този принцип".

Милош Теодорович отхвърля това обвинение. Той посочва, че "Радио Свободна Европа" се застъпва за демократични ценности и прозрачност. "Поднасянето на информация се превърна в пропагандна война, включително в Сърбия. Не вярвам, че нашата мисия изобщо може да се сравнява с тази на руските медии", казва той.

Всички са добре дошли

В крайна сметка сръбската публика трябва сама да си направи своите изводи, е позицията на президента Томислав Николич. В началото на февруари той прие в резиденцията си журналистите от "Спутник" и изрично подчерта, че приветства присъствието и на руски медии в Сърбия. "Щастлив съм, че както нашите европейски, така и нашите руски приятели излъчват от Сърбия", каза той.

Сръбският шпагат между Изтока и Запада придобива и малко ироничен медиен привкус: "Спутник" използва честотите на държавната радиостанция Студио Б - също както "Радио Свободна Европа".

Редакцията препоръчва

Реклама