Медийните хищници | Начало | DW | 15.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Медийните хищници

"Медийните барони" не се интересуват от печалбата на своите вестници или телевизии. Те ги използват като инструмент, за да се месят в политиката и да си осигурят политическа кариера, която им носи и икономически изгоди.

„Медийният могул Делян Пеевски” присъства в десетки публикации в западни медии от последните месеци като символ на кризата в България и същевременно – като искрата, която взриви протестите. Медийни барони като него има навсякъде по света, за тях пише „Нойе Цюрхер Цайтунг”, който анализира напрежението в медийния сектор. И в други публикации, излезли в рамките на международен проект по тази тема, напоследък се отбелязва, че локалните доскоро медийни пазари бързо се глобализират. В същото време традиционни медии като вестниците и ефирните телевизии се натъкват на предизвикателствата на новите медии в интернет. Все повече медии се борят за все по-малко публика, при все по-малко приходи от реклами. Трима специалисти – Михаел Кус, Щефан Рус-Мол и Адам Сцинол - диагностицират и още тенденции, които пряко или косвено засягат България. Ето част от техните тези, публикувани в швейцарския всекидневник:

„Медийните пазари в момента преживяват сътресения. На хоризонта изобщо не се виждат бизнес-модели, чрез които журналистиката отново да излезе на печалба. Днес инвеститорите влагат в медии по други причини, не заради печалбата. Така в много страни на терена излизат нови, съмнителни медийни могули.

Washington Post Logo Redaktionsgebäude Washington D.C. USA

"Вашингтон пост" бе купен за 250 млн. долара от собственика на Амазон Джеф Безо

Типове и тактики

Медиен барон – що е то? Канадският експерт по медиите Дейвид Тарас го превежда така: „Могъщ собственик на медии, който смята себе си и за предприемач, и за публицист, и за политик. Влиятелността на медийните барони се състои не в това, че оказват натиск върху своите редакции, а в ролята им на медийни агенти, които се намесват в политическите битки. Те купуват вестници и телевизии тъкмо защото сами разгорещено участват в политическата борба.”

Според „Нойе Цюрхер Цайтунг” появата на медийни барони е в пряка връзка с концентрацията в медийния бранш. Много медии работят на загуба и собствениците им ги продават, а това е добре дошло за богати инвеститори, които искат да използват тези медии за собствени икономически и политически цели, обясняват авторите и привеждат примери от САЩ, където наскоро собствениците си смениха такива ключови издания като „Бостън Глоуб” и „Вашингтон Пост”, а преди това – „Ню Йорк Таймс”.

По-сложна е ситуацията в Европа, където медийните барони – като публичен образ и като произход на парите си – трудно могат да се подведат под общ знаменател, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В страни като Италия, Франция или Великобритания вече от десетилетия се подвизават могъщи медийни собственици. Рупърт Мърдок открай време използва своите вестници и телевизии, за да подкрепя една или друга партия. Някои пък, като Силвио Берлускони например, използват собствените си медии, за да се доберат лично до върховете на властта. Други големи медийни собственици в Европа упражняват властта си по-дискретно, макар че понякога и те демонстрират мускули, пишат авторите и насочват поглед към Източна Европа.

Bulgarien Delian Peevski Partei der türkischen Minderheit

Българският медиен могул Делян Пеевски

Източноевропейският феномен

„В сравнение с описаното дотук, медийните барони в Източна Европа са нов феномен. За кратко време те толкова се нароиха, че вече мнозина ги смятат за отличителна черта на посткомунистическите общества. Непосредствено след краха на Съветската империя някои от тях се добраха до влиятелни политически позиции. В Русия неколцина медийни олигарси междувременно изгубиха властта си, защото влязоха в конфликт с режима на Путин. Но в Сърбия, Албания, Румъния или България например медийните барони се превърнаха във важен властови фактор. След оттеглянето на западни инвеститори като ВАЦ, на терена се появиха и нови барони", посочват авторите на публикацията.

Медийните барони в днешна Европа попадат в три групи: „скрити”, „видимо активни” и „потенциални”. Скритите се срещат най-вече в страните от Западните Балкани. Те се прикриват зад фирми, които често пъти са основани в западни държави. Според актуален доклад на Сръбския съвет за борба срещу корупцията, в първите 30 най-големи медии в страната попадат цели 18, чийто собственици не са известни. В Албания има повече прозрачност, но и там невинаги е ясно дали юридическите собственици са и действителни такива.

Авторите цитират медийния експерт Артан Фуга с думите: „Общият брой на вестниците и телевизионните канали е твърде голям в сравнение с населението, а рекламният пазар е малък. Тоест, от медиите трудно може да се извлича печалба.” А според друг албански експерт, Рамзи Лани, собствениците на медии използват влиянието си, за да оказват натиск и да вършат услуги на политиците. Съвсем различна е ситуацията в страни като Румъния, Чехия или Украйна. Там всички познават медийните барони, а концентрацията на медийна собственост е доста напреднала.”

АГ, ДПА, НЦЦ/МК, СРМ, АС, А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева

Редакцията препоръчва