Медиите като лешояди | Новини и анализи от България | DW | 04.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Медиите като лешояди

Какви ценности градят и утвърждават българските медии когато търсят предимно скандала, жестокостите и смъртта? Ширещата се в България медийна лешоядност е престъпление срещу психичното здраве на нацията, пише М. Иванова.

„Ученик заклан след дребна свада”,” „Гаджето на Георги го открило на пейка с дупка в гърдите” - заглавия в пресата

Кога и как езикът на повечето български медии така се развърза, та превърна смъртта във всекидневна раздумка, нездрав хилеж и лешоядно увеселение? Кога и как всевиждащото око на телевизионните камери дотолкова охладня и се опитоми, че загуби милостта към живите, уважението пред скръбта и респекта пред смъртта?

Настръхналото ни по много причини общество вече месеци наред бива облъчвано по безобразен и развращаващ начин с думи и картини, които умножават безчовечността и агресията на ента степен, заличават границите между добро и зло, между допустимо и недопустимо и зачеркват последните останки от всяка етична норма. Неотдавна трагичното убийство на една студентка от Велико Търново бе овъргаляно в скверни догадки, журналисти неуважително вряха носовете си в мъката на родителите ѝ, съмнителни сайтове разгръщаха словоблудни версии, които обиждат и уязвяват не просто смисъла на живота сега и тук, а смисъла на живота изобщо. Последваха истеричните истории с акушерката, която бие бебе, с човекоядеца от Гърция, убил дъщеричката си, нахъсаните дописки от родилното отделение на Тетевен и варненската болница „Света Марина“, почти сладострастно и съвсем подробно описани човешки извержения.

В прав текст

Това не е свобода на словото: това е разрастващо се престъпление спрямо психологическия климат и психичното здраве на нацията. Също и случаят с убитото момче в Борисовата градина, с размножения в хиляден тираж непукистки разказ на нелепата му и абсурдна смърт, говори за достигането до толкова тинесто морално дъно, от което надали ще успеем да се оттласнем...

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Преди две години на среща с интелигентни и будни ученици от пловдивска гимназия, едно 16-годишно момиче, тъкмо на възрастта на убития Георги, ме попита какво мисля по въпроса за въвеждането на цензура. Толкова се стъписах, че в първия миг не разбрах, а може би и не повярвах, какво ме пита. Затова и помолих за пояснение. Момичето емоционално и доста аргументирано обясни възмущението си от лъжите и клеветите, които се тиражират в жълтата преса, от сайтовете, които внушават, че съществуването ни е една отвратителна и жестока криминална хроника, от цялата цинична пошлост, разхвалваща чалготията. Разбрах, че въпросът за цензурата е всъщност въпрос за ценностната йерархия, която градят, утвърждават и защитават медиите. Чистата и уязвима същност на момичето все още не намираше опорни точки и сили да се предпази от мътния и безскрупулен медиен порой, повлякъл всичките нечистотии на общественото подсъзнание и пороци на душевната мизерия и масовото опростачаване. Вероятно в битката за тиражи, публика, печалба и власт, пък макар и четвърта, е прекрачена и последната граница.

От зле към по-зле

Мисля си го оттогава до днес, когато наблюдавам как се подреждат и степенуват новинарските емисии, например: започва се с лошите и страшните новини, с ужаса, който да ни блъсне като юмрук и да ни размаже, поставят се акценти върху скандала, смъртта, жестокостите, кръвта и раните отблизо, мъртви тела и обезобразени лица в едър план. С просто око се съзира разрастващата се медийна лешоядност: без свян и отговорност се снимат и описват трупове, опубличностяват се насилничеството и ненавистта, нахъсват се най-низките инстинкти на обеднелите и духом българи, злоупотребява се с думите, които несъмнено са ни дадени с друга, по-висока промисъл.

Редакцията препоръчва