Медиите в БГ - услужливи и несвободни | Новини и анализи от България | DW | 04.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Медиите в БГ - услужливи и несвободни

Българските медии са по традиция благоразположени към управляващите, а всяка промяна на властта поставя на изпитание политическата им повратливост, констатираха експерти по повод проучване на фондация "Конрад Аденауер"

„През 2014 година Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна /3908 споменавания в медиите срещу 2176 за втория в класирането Росен Плевнелиев/. ГЕРБ е най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии и по този начин силно доминира българския медиен дискурс“ - това са само част от констатациите в проучването, изготвено по поръчка на "Медийната програма за Югоизточна Европа" на фондация "Конрад Аденауер" и на фондация „Медийна демокрация“. Изводът на социолозите е, че през миналата година някои електронни и печатни медии отново „рязко са променили своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта“.

Черно-бялата журналистика

Кристиян Шпар, ръководител на "Медийната програма за Югоизточна Европа" на фондация "Конрад Аденауер" уточнява, че въпросните медии се държат по този начин към всяко действащо правителство, като проявяват по-благосклонно отношение към онези, които се явяват в дадения момент управляващи. Пред Дойче Веле той поясни: "От друга страна наблюдаваме липса на задълбочено отразяване на събитията. Имам предвид, че понякога политическата журналистика в страната изглежда повърхностна и често е само черна или бяла, липсват нюансите по средата". Съвместно с колегите от българската фондация „Медийна демокрация“ се опитваме да анализираме това явление, да извадим наяве тези „нюанси“ в политическата журналистика и да поощрим българските медии да им обръщат повече внимание. Нещата не винаги са черно-бели, а журналистиката често трябва да решава твърде комплексни въпроси“, смята Шпар.

Медийното префокусиране

В своя преглед на онлайн медиите в рамките на годишния доклад за състоянието на българските медии през 2014 г. Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“ отбелязва, че новинарските сайтове също са демонстрирали устойчив афинитет към отразяването на фигурите на статуквото. „В годината, в която се смениха три правителства, медийното внимание се префокусираше според промените във властовите конфигурации.

Christian Spahr vom Medienprogramm der Konrad-Adenauer-Stiftung

Политическата комуникация не е свързана само с пропаганда или с избягването на отрицателните новини, убеден е Кристиян Шпар

На фона на пренасочването на новинарския поглед от едно правителство към друго, постоянно висок остана единствено интересът към Бойко Борисов“, констатира изследователката и обобщава: „Конюнктурното преобръщане на политическите симпатии в зависимост от изборните резултати – практика, характерна за таблодите, намери място и в онлайн медиите“. Подобен извод за българската онлайн среда прави и Гергана Куцева от „Медийна демокрация“. Според нея „всяка смяна на властта през последните години води и до промяна на политическите лица, върху които се концентрира медийният прожектор, докато бившите управляващи са изтласквани в периферията на отразяването. Валидно е заключението, че присъствието на политическите сили в новините отразява и утвърждава съответното управленско статукво“, отбелязва Куцева.

Посока - „слънцето“ на властта

Особено показателни са постоянните преориентации на някои "жълти" медии - поведение, което анализаторката Богдана Денчева нарича „таблоидни катарзиси“. За пример тя посочва таблоида "Всеки ден", който в рамките на една година е променил диаметрално отношението си към вицепремиерката Меглена Кунева. Продължителната негативна кампания на медията срещу нея, изострила се силно непосредствено преди изборите за нов Европарламент, изненадващо бива прекратена през последното тримесечие на 2014, а към края на годината тонът към Кунева става изцяло позитивен. Подобно е поведението на таблоида и спрямо президента Росен Плевнелиев. „След прекратяването на двете ключови негативни кампании (срещу Плевнелиев и Кунева) става ясно, че и на територията на таблоидите разграничителната ос между поколенията на "старите" и "новите" политици през 2014 г. се откроява ясно“, констатира Денчева и с ирония допълва, че дори "жълтите" издания вече страдат от „известна умора от постоянните политически промени“.

Прозрачност, диалог, етика

Bulgarien Burgas am Schwaren Meer

Едва всеки шести българин /17 на сто/ вярва в независимостта на медиите

На фона на тези факти едва ли са случайни изводите в годишния доклад за състоянието на българските медии за 2014-та. В него се констатира, че едва всеки шести българин /17 на сто/ вярва в независимостта на медиите в страната; че медиите се движат по инерция без значим напредък в сравнение с предишната година и страдат от „дефицит на воля за промени“; че гражданите поставят слаба оценка на дейността на политиците по информирането на обществото.

Кристиян Шпар от фондация „Конрад Аденауер“ също е убеден, че политиците са длъжни да обясняват на хората онова, което правят. Според него те се нуждаят от помощта на добри специалисти, които да се справят успешно във все по-сложния свят на комуникациите. „Политиците имат нужда не само от сътрудници за връзки с пресата, а и със социалните мрежи и интернет-платформите. Не говоря единствено за професионален опит, а и за спазване на етичните стандарти. Политическата комуникация не е свързана само с пропаганда или с избягването на отрицателните новини. Днес тя допира до прозрачността и диалога с гражданите. Тъкмо този вид подготовка искаме да окуражим и подкрепим в района на Югоизточна Европа“, каза в заключение ръководителят на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар.

Редакцията препоръчва