Махат Пеевски. Но си търсят друг. | Новини и анализи от България | DW | 16.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Махат Пеевски. Но си търсят друг.

И без театралните жестове на Борисов става все по-очевидно, че Пеевски излиза от играта. Дори и най-овластената подземна структура не може да си позволи играч, осветен от толкова много прожектори, коментира Т. Ваксберг.

Ако правиш нещо нередно, гледай да го правиш скришно. Никой не е чел конституцията на гангстерите, но някак е ясно, че това е нейният член първи. Джебчия, чиято ръка в чуждата чанта е проследявана от няколко камери едновременно, може и да грабне портмонето, но със сигурност ще срещне проблем в кариерата си. Защото стане ли телевизионна звезда, няма как да се издигне до пират на седемте морета или разбойник-главатар.

Да, става дума за Делян Пеевски. Не защото прилича на джебчия (приписват му се далеч по-мащабни интереси) и не защото прилича на гангстер (гангстерите по принцип нямат кресла в парламента). А защото достигна една степен на европейска прочутост, несъвместима с обичайната му битност - тази на политик с неясен произход на богатството и професионална неоправданост на кариерата.

Редакцията препоръчва

Борисов и "оттенъкът"

Вчерашният ден даде няколко повода за прогнози, че звездата на Пеевски принудително залязва. Първо премиерът анулира търг, в който фирма, свързвана с Пеевски, беше победител (заедно с друга). После Борисов излъга, че анулира търга, защото се е притеснил за общественото мнение: “Никога не бих си позволил да остане в обществото какъвто и да е оттенък, че нещо неправилно съм извършил”, каза Борисов. Твърдението му е лъжа, защото “обществото” от много отдавна посочва “оттенъка” на нередност около правителствената симбиоза с Пеевски, а Борисов нерядко е позволявал този “оттенък” да залива ежедневието като основен цвят.

Затова истината трябва да е по-различна: Борисов вероятно е бил директно предупреден от германската канцлерка Ангела Меркел, с която се е срещнал предишния ден. Две седмици по-рано германското списание “Шпигел” публикува статия за Пеевски, в която нарече бизнесмена “най-скандалната фигура в българската политика”. Освен това написа, че “както никой друг, той [Пеевски] олицетворява олигархичната система на клиентелизма”. Борисов не се е притеснявал заради българското “общество”, а заради германското. “Шпигел” и Меркел се оказаха петата власт в България. И единствената власт, която Борисов осмисля именно като “власт”.

Вчерашният ден донесе още една комбинирана новина с отношение към съдбата на Пеевски. Тя е в решението на премиера да разсекрети доклада за източването на КТБ - банка, постигнала необясним просперитет по време на съдружието между Делян Пеевски и Цветан Василев, но докарана до фалит точно в момента, в който Пеевски се изтегли от дружеския кръг.

И двете решения - за анулирането на търга и за разсекретяването на данни за КТБ - съвпадат с анонса на Брюксел, че Европейската комисия е готова да прекрати мониторинга си върху Румъния. Не обаче и върху България.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Кой ще е новият Пеевски?

Цялата едновременност на събитията подсказва нещо, което всеки наблюдател в България знае отдавна: Пеевски не може задълго да остане това, което е (протежиран от ГЕРБ, БСП и ДПС-бизнесмен от пещерата на Аладин). Нито пък може да остане там, където е (в парламента), но вече като нов човек - с работно време, обясними доходи, професионална дейност, проверяемо ежедневие, приемлива вербалност. От самото начало на тази полу-надземна авантюра Пеевски трябва да си е задавал въпроса: за колко време е всичко това? Очевидно за доста дълго, както показа практиката. Но не и завинаги.

Същественият въпрос обаче не е само какво ще стане с този бизнесмен в една страна без гарантирано правосъдие и с разследващи органи, дишащи с белия дроб на самия Пеевски. Въпросът е от кого ще бъде заместен. Нека няма съмнение, че целият шум от понеделник насам подготвя не прекратяване на олигархичните зависимости, а просто смяна на олигархичните играчи. Доказателство за това е поведението на самия премиер. Вчера той с лекота анулира търг, намиращ се извън неговите правомощия, и разсекрети документи, които удържаше като секретни, макар че по условие би следвало да са публични. Тоталната власт, демонстрирана сега от Борисов във връзка с изтеглянето на Пеевски, е била употребявана със същия размах и при утвърждаването на Пеевски. И ако някой все още търси отговора на въпроса КОЙ, нека се върне към предишното изречение.

Реклама