Мария Цънцарова, която зададе едни от най-неудобните въпроси през 2020 | Новини и анализи от България | DW | 10.12.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Мария Цънцарова, която зададе едни от най-неудобните въпроси през 2020

Тя зададе едни от най-неудобните въпроси през 2020: журналистката Мария Цънцарова. В края на тази турбулентна година разговаряме с нея за най-силната ѝ история, за уроците от пандемията, за ролята на журналистиката.

Мария Цънцарова

Мария Цънцарова

ДВ: Говорим си в края на една наистина запомняща се година. Какво научихме, според Вас, през отиващата си 2020 година?

Мария Цънцарова: Надявам се, че се научихме да сме по-внимателни във всеки аспект от живота си, да се грижим не само за себе си, но и да държим хората около нас в безопасност. Много се надявам, че впечатленията ми са верни и все по-съвестно спазваме правилата. От друга страна се надявам, че се учим да сме по-внимателни към информацията. Във време, в което неизвестното преобладава, е много трудно да се отсее истината от спекулациите, фактите от полуистината. Трудно е да се хванем за верните неща, които да са нашият ориентир. Тази година ни даде възможност на нас като журналисти да се отнасяме критично към информацията, която получаваме. Независимо дали от официални източници или от хора, които минават за експерти. Това беше една година на уроци.

ДВ: Как се промени ролята на журналистиката в условията на пандемия? Пандемия, която предизвика буря от дезинформация, пропаганда и фалшиви новини, както и Вие споменахте.

Мария Цънцарова: Много е важна ролята на журналистиката. Информация днес има много - толкова много, че е изключително трудно да се ориентираш кое е вярно и кое не е. Дори самата аз понякога се чувствам подведена от нещо, което звучи достоверно, а се оказва, че в него фактите са примесени или с интерпретации, или с директна подмяна. В такава ситуация е важно за всеки човек да преценява добре кои са неговите източници на информация.

Редакцията препоръчва

Журналистите трябва да сме изключително внимателни за начина, по който общуваме с публиката, за да не се превръщаме в проводници на непроверена или подвеждаща информация. Ролята на журналиста е както да стига до фактите и да ги представя, така и да гледа критично към всеки един източник на информация, независимо дали са официалните власти или алтернативни експерти. Ние трябва да използваме всяка възможност, за да говорим за проблема с т.нар. фалшиви новини и всякакви подобни канали за пропаганда, които съществуват под формата на сайтове и, за съжаление, дори на печатни и електронни издания. В поредицата на bTV “Новините отвътре” моите колеги ежедневно разказват за това как да бъдем внимателни и през какъв процес минава всеки един от тях, за да отдели вярното от невярното. Не можем да кажем на хората: “Гледайте и четете само това и това”. Изборът е на всеки поотделно, но ние трябва да работим толкова съвестно, че да сме спокойни, че когато някой се информира от нас, той е защитен.

ДВ: Наскоро се шегувахме, че в България в момента всеки има мнение за ваксините, за протестите и за Мария Цънцарова. Критиката неизменно съпътства нашата професия, но усещате ли и подкрепата на хората?

Мария Цънцарова: Това е много симпатична шега. Подозирам, че не усещам мащаба на това колко много хора имат мнение за моята работа, защото съм ограничена до собствените си профили в социалните мрежи. Но независимо дали чувам думи на подкрепа или на критика, чувствам, че работата ми е забелязвана от хората и има значение как я върша. Смятам, че критиките са свързани с очакванията на хората да виждат остро журналистическо присъствие, техните теми и техните въпроси по телевизията. И когато това не се случва по начина, по който те очакват, си давам сметка, че изливат свободно критиката си, независимо дали е емоционална или градивна. Но смятам, че срещам подкрепа дори в тези думи. А и открих някои закономерности: когато правя интервюта с личности, на които определена група хора симпатизират, те дават много тежка оценка за мен. А когато правя интервюта с такива, на които не симпатизират, чувам по-често “Браво!”. Най-приятното от всичко е, че усещам подкрепата на колегите ми. И в медията, в която работя, и извън нея. Колеги ми звънят понякога да ми дадат идея или да ми кажат, че не съм се справила в някое интервю. Всичко това е полезно и много важно за мен.

ДВ: Коя е най-силната история, която разказахте?

Мария Цънцарова: Най-вероятно е HelpKarma. В тази история става въпрос за човешки животи, за начина, по който хората отделят от собствените си пари, за да дадат възможност на някого да се лекува. И, за съжаление, за начина, по който се управляват тези пари.

ДВ: Как се намира баланс в една такава ситуация: да разкажеш историята, но да не навредиш като например откажеш много хора да даряват.

Мария Цънцарова: Аз се надявах да не се налага да разказвам тази история, защото няма как тя да не повлияе. След като стана ясно, че сме длъжни да я покажем заради всички въпросителни, които останаха у мен и у колегите ми след интервюто с представителите на HelpKarma, отново обсъдихме, че ще направим всичко по силите си, за да сме точни и внимателни във фактологията. Не само аз, но и хората от юридическия отдел на bTV прегледаха много внимателно всичко, защото си дадохме сметка колко е чувствителна темата.

От друга страна си дадохме сметка, че това, което можем да направим, е да дадем възможност на хора от този сектор да споделят своето мнение по проблемите, за които разказваме, да поговорим за алтернативите. Много бързо се сформира една група от IT специалисти, които привлякоха и адвокати, медицински специалисти, представители на неправителствения сектор, които са готови да изработят платформа с висока защита и висока прозрачност и такова нещо да заработи скоро. Но трябваше да разкажем тази история, защото парите от дарители са изключително важни, когато здравната система не може да се погрижи за хората. Тогава всеки лев трябва да бъде защитен.

ДВ: А кого ядосахте най-много през 2020 година?

Мария Цънцарова: Не съм сигурна, че знам. Когато влизам в разговор, не е с желанието някой да си тръгне ядосан. Не съм оставала с чувството това да се е случвало. Смятам, че събеседниците правят точна преценка или поне не могат да са удовлетворени от себе си, когато виждат, че им е трудно да защитят тезата си. Надявам се, че хората са излизали не ядосани, а замислени за това, което говорят, за аргументите, които защитават.

ДВ: Кой е мечтаният събеседник в "На 180 градуса"?

Мария Цънцарова: Скучна съм в този отговор и винаги посочвам една група от трима души, за които се смята, че са изключително ключови в държавата. Но мога да се възползвам от въпроса и да отправя покана към Тома Биков например. Смятам, че ще бъде интересен разговор.

ДВ: И накрая: какво пожелавате през новата година на себе си, на България и на света?

Мария Цънцарова: На себе си и хората около мен пожелавам здраве, а на България - да успеем да съхраним лекарите, учителите и всеки един от нас, за да преминем през тези предизвикателства по-леко. Пожелавам също така да можем да прилагаме уроците, които взимаме в движение, а не просто те да оставят следи от болка у нас. На света пожелавам през новата година да свали маските. Ако е възможно, разбира се.