Маргинализиране с (не)предсказуеми последици | Новини и анализи от България | DW | 18.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Маргинализиране с (не)предсказуеми последици

Съдът в Страсбург поиска България да спре събарянето на ромски къщи и изселването на роми, ОССЕ порица езика на омразата. Защо е крайно наложително страната да извлече поука от етнически конфликти като този в Гърмен?

Николай Цеков потърси мнения от социолога професор Пламен К.Георгиев и шефа на ромската неправителствена организация „Амалипе“ Деян Колев.

Възможно ли е искрите от припламващите етнически конфликти в отделни селища на България да доведат до пожар с непредсказуеми последици? И дали широко рекламираните в миналото прелести на прословутия български етнически модел не са били всъщност миражи, които са прикривали бързо разширяващи се пукнатини в отношенията между етносите? Българското общество все още очаква адекватни отговори. Адекватен ли е обаче отговорът на централната и местната власт по отношение на пресния конфликт в село Гърмен с решението за незабавно премахване на много ромски жилища? Едва ли, ако се съди по резултатите от скорошно теренно изследване на правозащитните организации „Амалипе“ и Национална мрежа за децата.

Изводите му сочат, че разрушаването на 124 жилища и липсата на подходяща алтернатива за жилищно настаняване ще отключат всички възможни рискови фактори. Обитаващите ги семейства ще останат без подслон и дори без минимални условия за съществуване. Вероятността децата да отпаднат от училище е изключително висока, а това ще ограничи до минимум шансовете им за достойна трудова и житейска реализация. Голяма е вероятността лишените от жилища семейства да се превърнат в криминален контингент. Шефът на „Амалипе“ Деян Колев свидетелства, че заради обсадата на ромската махала в Гърмен 137 деца са спрели да посещават училище. „След разрушаването на първите 4 къщи петнадесет деца нощуваха на открито. В планираните за премахване още две къщи, срещу което се обяви Европейският съд по правата на човека, живеят още деца, включително и дете с 95% инвалидност“, допълва Колев.

Ромската „калкутизация“ и „палестинизация“

Ромският лидер признава, че на обитателите на незаконни постройки в Гърмен действително им е било предложено да бъдат настанени във военновременен кризисен център, намиращ се в отдалечения от селото областен център Благоевград. Те обаче са отказали, защото в центъра жените и момичетата щели да бъдат настанено отделно от мъжете и момчетата. „Дори в нацистките лагери ромите, за разлика от евреите, са били настанявани семейно в бараките. Едва десетина от незаконните постройки в Гърмен са годни за някакво по-сносно съществуване, останалите са без тоалетни и течаща вода. Техните обитатели сами биха ги разрушили, ако местната община им предложи алтернатива за настаняване в най-обикновени жилища. Но тя не го прави, а държавата предлага единствено военновременни убежища“, обяснява Колев създалата се тягостна ситуация.

Bulgarien Dorf Garmen

Гърмен - езикът на омразата

Всъщност проблемът с незаконното ромско строителство датира още от приетия в НРБ през 1958 г. закон срещу катунарството, който принуждава постоянно мигриращите роми трайно да се заселят в определени села и градове. „Така в България се появи феноменът на „калкутизацията“, който описва проблемите на оказалите се в огромния индийски град Калкута бездомни бродяги. Друг феномен, който неизменно следва “калкутизацията”, е “палестинизацията“ – капсулирането на бързо възникващите ромски гета спрямо останалите градски квартали“, описва историята на проблема социологът проф. Пламен К. Георгиев.

Мащабите на стихийното точково съсредоточаване на етнически неволи проличават чак в средата на 80-те години, когато социологическо и демографско изследване прави неприятната за народната власт констатация, че ромите са вече близо 800 хил. души. Изводите му сочат, че една ромска жена ражда средно 3.6 деца през фертилния си период. А това е два пъти повече от плодовитостта сред българките. Според Георгиев, пътят към преодоляването на маргинализацията и сегрегацията на ромите в България задължително преминава през оземляването им и създаването от общините на работни места за всички глави на ромските семейства. За решаване на проблемите може да спомогне и евентуалното формиране на Министерство на интеграцията, смята социологът.

Всеки да си напише домашното

„Вярно е, че няма силна координираща институция по проблемите на ромската интеграция. Създаденият към Министерския съвет консултативен орган няма никакви правомощия. Но не мисля, че някакво „интеграционно“ министерство ще реши дилемите пред ромската общност. По-скоро е необходимо отделните министерства да си напишат „домашните“ - всеки в своята област“, възразява ромският лидер Деян Колев. Според него, особено наложителни са стъпките за ограничаване на ранното отпадане на ромски ученици от училище и за повишаване на качеството на получаваните от тях знания.

Bulgarien Sofia Verkehr

Дали приобщаването все пак някога ще се състои?

„По време на теренното проучване в ромската махала на Гърмен открихме, че макар там децата да посещават сравнително редовно местното училище и да не са разделени от връстниците си българи и помаци, качеството на придобиваните от ромчетата знания е под всякаква критика. Така например, открихме ученици в 10-ти клас, които още не могат да четат!“, споделя Колев.

Една от причините за ранното отпадане от училище сред ромите са и ранните бракове. Понастоящем средната възраст на сключваните бракове и създаваните съжителства в ромската общност е малко над 18 години. Но в големите ромски гета на градове като Сливен, Ямбол и Бургас тази възраст е под 16 години. Обратно, в Северозападна България младите роми започват съвместно съжителство на средна възраст над 21 години. „Този проблем, както и много други ромски несгоди, ще отмине с времето, както е отминал сред българите.

За „Амалипе“ първостепенна задача сега е създаването и укрепването на центровете за развитие на ромската общност в цялата страна. "Търсим начини да насърчим чрез всевъзможни способи и стимули редовното ходене на училище и родителско-учителския контрол върху получаваните знания. Работим върху система на наставничество, при която ромските лидери, както и родителите и учениците с лидерски умения могат да влияят върху останалите деца и родители, в това число и да алармират за подготвяни ранни бракове. Наясно сме и с проблема с престъпността в гетата и търсим начини да отклоним младите хора от подобно „поприще“ посредством професионално подпомагане“, заключава шефът на „Амалипе“ Деян Колев.

Редакцията препоръчва