″Мамо, защо вече не се усмихваш?″ | Новини и анализи от България | DW | 26.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Мамо, защо вече не се усмихваш?"

"Ако някой преди години ми беше казал какво е да се сблъскаш с КОВИД-19, сигурно щях да избера друга професия." Това е разказът на Ексения Русенова, анестезиологична сестра в "Пирогов".

„На работа винаги се натъжавам. Ние сме свързващото звено между отделението и реанимацията с болни от КОВИД-19. Интубираме пациентите с тежка дихателна недостатъчност, които по спешност трябва да бъдат преведени в реанимация. За първи път съжалявам, че това е моята професия. Говорихме си с колеги, че тези, които не вярват колко опасен е вирусът, трябва да подпишат декларация, че ако се разболеят от КОВИД-19, няма да искат да бъдат приети в болница."

Това ни разказва Ексения Русенова, която е анестезиологична сестра в "Пирогов". Откакто при тях се лекуват пациенти с КОВИД-19, болницата е разделена на няколко звена: триажна зона, КОВИД-отделение, където са настанени пациенти, при които болестта протича тежко, и т.нар. изолатор с интубираните болни. Анестезиолозите и анестезиологичните сестри работят в екипи, които дежурят при нужда от спешни интубации, тъй като няма достатъчно медици, които да са постоянно в отделението.

Редакцията препоръчва

Делникът на Ексения

„Всичко се случва толкова бързо, че като ни се обадят, вече се научихме да обличаме скафандрите за минути. Хукваме към другата сграда с пълно предпазно облекло, като с нас носим кислородна бутилка и две огромни чанти с медикаментите и инструментите за интубацията. Понякога стресът е толкова голям, че сме пред припадане, но щом стигнем при пациента, забравяме всичко това. Слава Богу, винаги се справяме с интубацията - въпреки че в защитното облекло сме подгизнали от пот, движенията ни са много ограничени, а очилата ни са изпотени.

Щом интубираме пациента, веднага го предаваме на реаниматорите в изолатора, а те, милите, са толкова изморени вече, че понякога дори не чуват какво докладваме за болния. Въвеждат го в реанимацията, закачат го на респиратора и започва друг етап от лечението му. А ние трябва да се върнем в другата сграда - в стаята, където сме изолирани и чакаме новото повикване. Всеки път имам чувството, че сме в някакъв филм. Аз и лекарят носим обратно кислородната бутилка, двете чанти и болничната количка, с която сме транспортирали пациента до изолатора. Облечени сме още със скафандрите, в които вече текат реки от пот. А по целия път така нареченият „дезинфектор" ни облива с дезинфектант, след което вече целите сме мокри. Преобличаме се по строга процедура. Но след малко телефонът пак звънва и ние хукваме отново", разказва Ексения. И добавя, че за всички умората е не само физическа, но и психическа.

„Безкрайно ме натоварва мисълта, че постоянно трябва да пазя себе си, колегите си и хората извън болницата. Изтощава ме този денонощен контакт с нещо, което не познавам. Стигна се дотам, че когато се прибера след дежурство вкъщи, децата ми не смеят да ме прегърнат, докато не се изкъпя. Но колкото и да се къпя, пак се чувствам мръсна. Децата ми седяха затворени вкъщи цели 3 месеца. Сега дъщеря ми отказва да се храни и ходим на психолог. Никога няма да забравя как по време на изолацията ме попита: Мамо, защо вече не се усмихваш?", разказва Ексения и обяснява, че истински сигурна се чувства само вкъщи.

"Ако някой ме беше предупредил"

„Навън не се чувствам сигурна, защото масово не се спазват правилата за дистанция и за носене на маски. Не знам как ще се научим да живеем с този вирус. Разбирам, че не е нормално вечно да сме затворени, но не знам и къде е балансът между това да се опитаме да живеем като преди и да пазим себе си и другите. Защото картината на тежко болните е драматична и, повярвайте ми, никой не би искал това да се случи на него или на негов близък", предупреждава Ексения. В заключение анестезиологичната сестра казва:

"Винаги съм обичала професията си и ако някой някога ми беше казал, че сутрин няма да искам да отида на работа, щях да му се изсмея. Но и ако някой преди години ме беше предупредил какво е да се сблъскаш с КОВИД-19, сигурно щях да избера друга професия."

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Вижте видеото 02:38

Защо заминавам за Германия: една медицинска сестра разказва

Подобно съдържание

Реклама