Мамо, виж го тоя негър! | Новини и анализи от България | DW | 22.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Мамо, виж го тоя негър!

Мамо, виж го тоя инвалид! Ако едно дете казва такива неща, това не винаги се дължи на сбъркано семейно възпитание. Според едно ново изследване, някои български учебници подтикват малките деца към ксенофобско мислене.

Той е ухилен до ушите, носи банани около врата си и по една голяма обица във всяко ухо. Този образ на чернокожия човек може да бъде видян в един от българските буквари за първи клас. Авторите са го нарекли “негър” и са въвели понятието под формата на игра: познайте дума от пет букви, в която първите две са “НЕ”, а предпоследната е “Ъ”. Този учебник на издателство “Даниела Убенова” е одобрен от Министерството на образованието още през 2002 година.

Кое е "нормално"?

Букварите са първата среща на нашите деца с официалното “нормално”, казва социологът Венелин Стойчев, който е един от участниците в представено тези дни обширно изследване на учебниците от първи до четвърти клас. Социологът припомня, че именно през учебника децата придобиват представа за социалните норми и за понятия като редно и нередно. “Един ден детето ще възприема света от позициите на това, което [му е било показано] като нормално”, добавя Стойчев.

Редакцията препоръчва

Според картинките в българските учебници, “нормалното” изглежда така: първо, животът протича предимно в класната стая или сред природата и почти никога в обичайната градска среда; второ, цветнокожи няма, а когато ги има, те са представени както в случая с вече описания “негър”; и трето, всички хора са здрави - няма недъзи, няма инвалидни колички, а „най-тежката представена форма на увреждане е носенето на очила”. Последното уточнение е на културоложката Нора Голешевска, която обръща внимание и на един друг аспект: българският учебник изобразява момичето и жената като личност в подчинена или обслужваща позиция. Майките обикновено мият, чистят и готвят, а момичетата плачат или пък всячески се нуждаят от помощ, обяснява културоложката.

Разни страни, разни буквари

В екипа, изследвал учебниците, участват социолози, културолози, етнографи и философи, подбрани от неправителствените организации „Политологичен център” и „Институт за креативни граждански стратегии”. Изследователите уточняват, че българските учебници много се отличават от аналогични учебни помагала в страни като Чехия, Полша, Македония, Обединеното кралство и скандинавските държави. Етнографката Ани Маринова, която е събрала десетки примери, посочва изображение в чешки учебник, на което сред учениците в класната стая има и деца с увреждания, а в един полски учебник изобразените деца са от най-различни раси.

“В онези общества присъствието на “различните” в учебниците е осъзната и интегрална част от нормата”, посочва екипът в изводите си. И допуска, че ако днес българското общество е толкова раздирано от страха пред чуждото и различното, причината за това може да се корени още във времето, когато са били разлиствани първите буквари.

Реклама