Малък голям проблем | Новини и анализи от България | DW | 02.08.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Малък голям проблем

Новините от новия екип на образователното министерство са окуражаващи, но бюджетният дефицит може да отложи необходимите реформи в сектора. На тази тема се спира в анализа си Антоанета Пунчева.

Отново реформи в образованието

Отново реформи в образованието

В бюджета зейна метеоритна дупка в размер на 2,5 млрд. лева, а новоизбраните министри ще трябва да икономисват от щатове и средства в поверените им ведомства, още преди да са се запознали с начина, по който те функционират. Още повече, че някои от тях – като това на икономиката, енергетиката и туризма, бяха „комасирани” по един твърде смел начин.

Първото впечатление е най-важно

Затова са и ударните икономии в министерствата, които на по-късен етап може да се окажат прибързани или направо невъзможни. Да видим какво става в сферата на образованието. Новият министър Йорданка Фандъкова не е парашутист в системата. С професионален стаж като учител и директор, тя бе натоварена в Столичната община с множество културни и образователни проблеми. Освен вдъхновяващото откриване на филмови фестивали, музикални форуми и тути кванти, на нея Борисов възложи и решаването на нерешимия в обозримо бъдеще въпрос с яслите и детските градини в София.

Deutschland Spielende Kinder in Frankfurt

Дали ще бъде решен проблемът с детските градини в обозримо бъдеще

Според специалисти на БСП по социална местна политика точно 12 590 „детски” места не достигат в града. Данните им се базирали на информационната система на Столичната община за прием в забавачките, която е публична. Според критиците през тази година около 3000 деца няма да успеят да влязат в детските градини, а за миналата година техният брой е бил 5000.

Ситуацията допълнително се влошаваше от крайно субективната и непоследователна система от критерии за прием. В тях беше без значение къде живееш и на кое място в списъка е твоето дете. Битката се водеше по неясни правила и с тайнствени оръжия, наричани по-често „връзки”, а ключовият въпрос бе „какво работиш”. Ако си българско селебрити, шеф на банков отдел или на фирма за дограма набираш много точки и детето ти не остава вкъщи, или не отива, ако можеш да си го позволиш, в частна детска градина с дебела такса и съмнителен професионализъм.

Най-бързият печели

Фандъкова се опита да отреже пипалата на „октопода” като въведе система на електронно гласуване „за време”, натрупаха се „виртуални опашки”, системата бъгна, родителите полудяха, а медиите и форумите прегряха. Скандалът бе толкова голям, че тя подаде оставка и заради чуждите грехове, а Борисов (тогава кмет на София) не я прие. По-късно всеотдайната към шефа и към работата си Йорданка Фандъкова бе издигната за министър на образованието.

Lehrer am Fenster

Липсата на преподаватели се усеща от сега

После подобриха матрицата, поизравниха критериите за прием, въведоха сложен алгоритъм за набиране на точки и, макар че не настъпи справедливост за всички, се усети, че някой полага усилия да се справи с един тежък проблем. Бившите детски градини са реституирани, продадени или отдадени под наем, броят им е крайно недостатъчен, а притокът на хора в столицата особено през седмицата достига плашещи размери и предизвиква чудовищни задръствания.

Инфраструктурните проблеми на града изискват ясна визия и много работа. Фактът, че Борисов обяви столицата за приоритет на новия кабинет, не носи облекчение, защото тази думата отдавна се е превърнала в празен звук.

Deutschland Frankfurt Buchmesse 2008 Bücher

Започна ревизия на конкурсите за учебници

Бодра смяна

Първата новина от образователното министерство гласеше, че детската градина ще стане задължителна за петгодишните. Тя раздуха старите спорове и страхове. Въвеждането на двугодишната предучилищна подготовка бе записана в предизборната кампания на ГЕРБ, а новият просветен министър Фандъкова я обяви за свой приоритет. Ранната подготовка е европейска практика, а целта е децата от малцинствата да нямат проблеми с овладяването на българския език. Идеята звучи разумно, но изисква сгради, финансиране и специално подготвени преподаватели, които не достигат и сега – още преди да е започнал режимът на драстично съкращаване на разходите.

Борисов не случайно откриваше детски градини, докато други размахваха пръст от черни предизборни клипове. С безпогрешния си усет за настроенията на „обикновените хора” той долавя, че политиката на такова равнище му носи гласовете не само на родителите, но и на любящите баби и дядовци, за които Брюксел и ОЛАФ са далечни и чужди светове.

В интервю за в. „Дневник” новият министър на образованието казва: „Аз не съм привърженик на тезата, че добрата политика се изчерпва със залагане на 5% от БВП за образование. Трябва да продължи усъвършенстването на външното оценяване. Но най-важното нещо, което трябва да се направи бързо, е да се инвестира в човешкия капитал, в учителите. Ако те не са достатъчно подготвени, нямат квалификацията, компетентността и самочувствието, няма как да искаме качествено образование. Затова ще насочим усилията си към грижа за учителите. Обучението на преподавателите трябва да е задължително и да се финансира от държавата.”

Министерството започва ревизия на учебните програми и планове, ще бъдат проверявани и всички конкурси за учебници, които от години са успешен инкубатор за корупция в сферата на образованието. Новото ръководство декларира, че ще продължи реформите, започнати от предишния министър – началното училище ще завършва в 4 клас, а основното – в 7-ми. Инфарктното кандидатстване в елитни (и недотам) гимназии ще бъде заменено от миниматури. Първият етап на гимназиалната подготовка ще е до 10 клас, а след него учениците ще се насочват към профили по интереси и професионални училища.

Родна реч омайна

„Ще работим за това в Закона за училищното образование и в други нормативни актове да влязат текстове, които ще гарантират статута на българските школа в чужбина", обяви Йорданка Фандъкова на конференцията "Роден език и култура зад граница" в София.

Държавата ще размрази милионите за финансиране на българските училища в чужбина, които са над 100, но повечето от тях работят без статут. Програмата предвижда усвояването на 5 млн. лева, които бяха задържани като буфер заради кризата. Досега са одобрени 53 проекта на стойност 2,5 млн. лева. Те са за квалификация на учители, за купуването на учебници и транспортирането им зад граница, за различни, включително и дистанционна, форми на обучение.

Много е важно обаче не само да се изпраща нещо, но и какво се изпраща, защото в културните центрове и училища зад граница често попадаха книги на издателства, близки до властта, и залежали тиражи, подбирани без всякаква мисъл. А патриотичното образование включва не само ръченица и христоматийни автори, а много други доказателства за това, че България живее в 21 век, а не завинаги в 1300-годишния музей на българщината.

Страници 1 | 2 | Цялата статия

Редакцията препоръчва

Реклама