Малките балкански диктатори | Новини и анализи от Европа | DW | 20.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Малките балкански диктатори

Защо на Балканите има толкова много държави, в които формално има свобода, макар в действителност да царят авторитаризъм и псевдо-демократичност? Наивни ли са избирателите или обичат своите малки диктатори?

default

Плакат на Александър Вучич

Той е смел, енергичен и целеустремен. Безкомпромисно се бори срещу всякакви злодеи, престъпници, корумпирани политици и други народни вредители. Той самият е заплашван от всички страни, но това не може да го накара да отстъпи и на милиметър. Готов е да пожертва живота си за благото на Сърбия. Приятел и съюзник е на Запада и Изтока, Севера и Юга. Името му е Александър Вучич, министър-председателят на тази страна.

Подобна представа би добил човек за сръбския лидер, ако не чете малкото останали в страната критични вестници и сайтове. Напусто авторите на критични публикации се гневят срещу авторитарния режим и шуробаджанащината, срещу популизма, дилетанството и репресиите. Почти всички медии в Сърбия са наясно и се съобразяват с това, че който в тази страна критикува Вучич, автоматично бива изобличен като "наемник" и "агент", платен от мафията или чужди сили, за да свали от власт премиера и да дестабилизира страната. Срещу подобни "наемници" в доминирания от режима булеварден печат се организират истински клеветнически кампании.

Онова, което за разбитата опозиция в Сърбия и за няколкото останали критични медии е ужасно, очевидно не смущава Брюксел и Берлин. Точно обратното. Заради "смелата" политика на Вучич по отношение на косовския въпрос, в началото на 2014 г. Сърбия беше възнаградена със започване на присъединителните преговори с ЕС. "Води ли разумна регионална политика, съобразена с желанията на Запада, Вучич на практика е свободен да прави каквото си поиска във вътрешнополитическо отношение", критикува Драголюб Заркович, главен редактор на седмичника "Време".

Клеветнически кампании срещу политически опоненти и медии

Mazedonischer Oppositionsführer Zoran Zaev

Лидерът на опозицията в Македония Зоран Заев беше обвинен, че готвел държавен преврат

Ситуацията в Македония не е по-различна. Неотдавна почти всички македонски телевизионни програми прекъснаха редовните си емисии, за да излъчат пресконференция на премиера Никола Груевски, в която той остро обвини лидера на най-голямата опозиционна партия Зоран Заев в шпионаж. Заедно с /неназовани/ чужди сили той се бил опитвал да свали правителството и по насилствен начин да промени конституционния ред в страната. В действителност Заев от месеци заплашва, че ще публикува изобличителните материали, които недвусмислено уличавали правителството в корупция и беззаконие. Защо още не ги е публикувал, не е ясно. Премиерът Груевски и прокуратурата го обвиняват във всеки случай, че с помощта на чужди тайни служби се е сдобил с манипулирани видеозаписи, с цел да изнуди премиера за съставяне на правителство, в което да участват и социаледмократите на Заев.

Дали обвиненията отговорят на истината, не може да се каже. Самият случай е показателен обаче за упадъка на демокрацията в Македония, а и в други балкански страни. Наистина този упадък не е така драстичен както в Ердоганова Турция или в Унгария на Виктор Орбан, но в редица югоизточноевропейски държави властват управници, които реално подронват устоите на демокрацията, макар и формално да спазват демократичните принципи. Характерно за всичките тези страни е, че там нашироко се оклеветяват политическите противници и независимите медии.

В Черна гора например активистка на една неправителствена организация, известна с острите си критики срещу продължителното управление на Мило Джуканович беше заклеймена в булевардния вестник "Информер", че използвала "перверзни сексуални практики". Малко вероятно е да няма връзка между критиката на активистката и подхвърлените във вестника внушения.

В Сърбия същият всекидневник постоянно хвали министър-председателя Александър Вучич, а повечето медии не смеят да публикуват нищо критично за неговото правителство. Булевардният "Блиц", който преди подкрепяше донякъде опозицията, сега без никакво основание обвинява в педофилия известния актьор Горан Йевтич, който е хомосексуален, и в същото време се превъзнася по повод публикация на дневника на Вучич от Давос. По този начин се създава атмосфера на страх, в която медиите и интелектуалците все повече се въздържат да критикуват правителствата, а обществеността се възпитава във вярност към режима.

"Правилният" политически избор осигурява работа и пари

Wahlen in Montenegro Wahlplakate der Sozialisten

Плакати на Социалистическата партия на Черна гора, ръководена от Мило Джуканович

Само че как хора като Александър Вучич в Сърбия, Никола Груевски в Македония, Милорад Додик в Република Сръбска в Босна/Херцеговина или Мило Джуканович в Черна гора успяват да печелят избори? Наивни ли са избирателите или наистина харесват малките си диктатори? Най-вероятно и двете. Обяснението за това е просто - в тези страни се знае, че "правилният" политически избор осигурява пари и работа. Редовно се купуват гласове, а в условията на икономическа криза дори суми от порядъка на 50-100 евро осигуряват предимство пред политическия опонент. Освен това има пряка връзка между получаването на работа и подкрепата за управляващата партия, защото партийното членство днес се оказва изключително важно за назначенията в обществения сектор на повечето страни от бивша Югославия - дори по-важно, отколкото е било по времето на комунизма.

И тъй като от Сараево до Белград се е наложило мнението, че политиците са "все от един дол дренки", за мнозина естествено е по-разумно да дават гласа си на онази партия, която поне им дава нещичко, за да я изберат. Така фасадата на популизма и национализма прикрива една клиентелистка мрежа, чрез която партиите си подсигурват властта. При това, с неочакваната подкрепа на ЕС. Не че ЕС пряко поддържа мераклиите за власт на Балканите, но динамиката на отношенията между Брюксел и балканските страни де факто укрепва описаното положение.

Който е чел докладите на ЕК, открива в тях набор от факти и оценки от рода на "ограничен напредък" или пък "известен напредък". Само че стратегиите, плановете, намеренията и проектите замъгляват погледа за същинския въпрос, който гласи: А как точно стоят нещата с демокрацията в тази страна? ЕС приема, че въпросните държави по принцип са демократични, само че всъщност му липсват критерии за нюансирана оценка, която да му позволи да разграничи декларираните намерения от реалните действия, привидната демокрация - от истинската.

Истинските критерии за демокрация

Fahnen Bulgarien Rumänien EU

На ЕС му липсват критерии за нюансирана оценка на демокрацията

Не бива да се надценява обстоятелството, че "силните мъже" на Балканите неизменно декларират, че са за близки отношения с ЕС. Нито един балкански политик не може да спечели днес избори и международно признание, ако не заяви, че иска страната му да се присъедини към Съюза. Но това е просто част от "добрия тон", празнословна декларация без особен пълнеж.

Впрочем, това положение е удобно за страните и партиите в ЕС, които не искат разширяване на Съюза. Защото все по-автократичните отношения в балканските страни могат да се използват като довод за отлагане на приема им в ЕС. По такъв начин възниква странна симбиоза между противниците на европейското разширяване и авторитарните политици на Балканите. За да се спре това развитие, са нужни ясни думи, изострено внимание за това, какво представлява демокрацията в тези страни, както и недвусмислено поощрение на реалния напредък на демокрацията в съответните държави.

Редакцията препоръчва