Малката ядрена война на Русия | Новини и анализи от Европа | DW | 27.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Малката ядрена война на Русия

Западът е изумен от лекотата, с която в Путинова Русия се размахва ядрената заплаха. Призивите за използване на ядрено оръжие се превръщат в норма за властите и обществото, коментира руският журналист Константин Егерт.

Руският посланик в Дания Михаил Ванин заплаши кралството с ядрен удар. Телевизионният водещ Дмитрий Кисельов пък напомни на зрителите, че Русия е в състояние да превърне САЩ в "ядрена пепел". 62 на сто от слушателите на една от московските радиостанции смятат, че за защитата на Крим може да се използва ядрено оръжие. А самият президент на Русия оповести на цял свят, че е бил готов да вдигне в бойна готовност ядрените сили, ако някой се беше опитал да попречи на анексията на полуострова.

Затихващото ехо на Великата Отечествена

Има защо да се замисли човек. Особено пък, ако като мен е живял в Съветския съюз и помни страха, че Студената война ще прерасне в гореща война. По съветско време централната телевизия и всесъюзното радио ден след ден втълпяваха на гражданите на СССР мисълта, че страната им е най-миролюбивата и най-отговорната на планетата. Безотговорните подстрекатели на война бяха все американците и те заплашваха съветския рай с ядрен удар.

Не беше прието да се говори, че Съветският съюз първи може да използва ядрена бомба. Дори и комунистическата диктатура бе принудена да се съобразява донякъде с общественото мнение. А това мнение се свеждаше до формулата: "Само да няма война!". Споменът за войната беше още жив в хората и по парадоксален начин милитаризираното съветско съзнание същевременно се отнасяше отрицателно към войната. Точно по тази причина даже войната в Афганистан не беше наричана с думата "война" и случващото се в нея всячески беше представяно като нещо незначително. Впрочем, преди по-малко от шест години и за войната в Грузия се използваше евфемизма "операция за налагане на мир". Както изглежда, ситуацията сега съществено се е променила.

"Огън по Клайпеда!"

Лекотата, с която днес в Русия всички - от държавния глава до таксиметровия шофьор - обсъждат възможността да се прибегне до ядрено оръжие, плаши не на шега. Според мен, това е един от най-показателните признаци, че под влияние на държавната пропаганда руското общество става едновременно агресивно и инфантилно.

Atom U-Boot Russland

Руска ядрена подводница от клас "Борей"

"Крепостта Русия", създадена от щатни пропагандатори, не може без врагове. И главният враг са САЩ, срещу когото действат само заплахите, че Русия ще използва ядрено оръжие - такава очевидно е логиката на руските власти. Гражданите приемат техните изявления като истина от последна инстанция. Руските чиновници, депутатите в Държавната дума и властните военни експерти в последните години толкова често говорят за възможността да се използва не стратегическо, а тактическо ядрено оръжие, че идеята за "малка ядрена война" е завладяла умовете на част от руснаците. При това много граждани сякаш дори не се замислят за последствията от подобна стъпка. Както беше написал един потребител в интернет-форум: "Само един ядрен взрив по Клайпеда - и НАТО ще клекне. Та да не би заради една Литва да рискуват световна война?"!

Но ако на руснаците е простено да не знаят какво сочи член пети от Вашингтонския договор, положил основата на НАТО, това не могат да си позволят дипломатите и политиците. Нападението срещу един член от алианса означава нападение срещу целия съюз, гласи въпросният член. Когато посланик Ванин заявява в интервю за вестник Jyllands-Posten, че Дания ще се превърне в мишена на руските ядрени оръжия, ако се включи в противоракетната програма на НАТО, той е длъжен да знае каква реакция ще предизвикат думите му не само в Копенхаген, но и във Вашингтон. И реакцията действително последва: в Туитър посланикът на САЩ в Дания написа, че Америка при никакви обстоятелства не би изоставила в беда съюзника си Дания. Не закъсня и критиката от щаб-квартирата на НАТО.

Цената на нарушеното табу

Невъзмутимото заиграване в Русия с възможността за "ограничена ядрена война" се възприема с изумление от чуждестранните ѝ партньори. От времето на Карибската криза през 1962 г., когато светът беше на ръба на ядрения апокалипсис, в международните отношения залегна неписаното правило, че не трябва да се допуска всякакви истерици да се заиграват с темата за ядреното оръжие, нито пък ядрената заплаха да бъде използвана като разменна монета при решаването на регионални конфликти и териториални спорове. Казаното от Путин за това, че бил готов да задейства ядреното оръжие, за да защити заграбването на Крим, е в пълен разрез с въпросното неписано правило.

Konstantin Eggert

Константин Егерт

Интервюто на посланик Ванин напомни в последна сметка времето на 70-те и 80-те години на миналия век, когато Съветският съюз и САЩ си разменяха взаимни заплахи за разполагането на балистични ракети със среден радиус на действие в двете части на разделена Германия. Но тогава ставаше дума действително за противопоставянето на две принципно различни обществени системи. Днес няма никаква причина за подобна конфронтация. Или може би трябва да вземем насериозно уверенията за съществуването на "особена руска цивилизация" и "руски свят", които в последните години се превърнаха в полуофициална идеология на Кремъл?

Как се печели недоверие

Приемам, че всъщност тъй честите изявления за ядрената мощ на Русия са признак за политическата несигурност на управляващата класа. Това коренно я отличава от Политбюро на ЦК на КПСС, което много добре знаеше какви са неговите ресурси и възможности и имаше съвсем ясна представа за националните интереси на СССР.

Ето защо западните лидери вземаха насериозно ръководството на Съветския съюз до самия му разпад. Днешната готовност на официална Москва с лекота да прибягва до ядрен шантаж на целия свят бързо ще доведе до засилване на недоверието към Русия. А след него ще последват политически, икономически и военни мерки за защита. На тях Кремъл, по всяка вероятност, просто няма да има с какво да им отговори.

Константин Егерт е руски журналист и наблюдател на радиостанция "Коммерсант FM"

Редакцията препоръчва