Макаревич: ″Готвят ни сякаш за война″ | Новини и анализи от Европа | DW | 06.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Макаревич: "Готвят ни сякаш за война"

Руснаците са свикнали да търпят. Но когато търпението им свърши, ще стане страшно. Това казва в интервю за Дойче Веле Андрей Макаревич, фронтменът на популярната и в България рок-група "Машина времени".

default

Андрей Макаревич

Той е народен артист на Руската федерация, обичан музикант в родината си и фронтмен на популярната рок-група "Машина времени". След като обаче дръзна да разкритикува анексирането на Крим, Андрей Макаревич се превърна едва ли не в персона нон грата. Депутати от Думата предложиха да му бъдат отнети всички звания и награди, а други го обвиниха, че е "фашист" и поддръжник на "хунтата в Киев". Миналото лято Макаревич излезе с открито писмо до президента Путин, в което го моли да сложи край на този тормоз. По време на турнето си в Германия Андрей Макаревич даде интервю за Дойче Веле. С него разговаря Мария Рютингер:

ДВ: В една от песните си казвате на сънародниците си да не търсят повредата само в телевизора. Какво по-точно Ви дразни в програмите на руската телевизия?

"Дразнят ме необективността и агресивния начин на поднасяне на информацията. Всички се ежат, прекъсват се един друг. Това като че ли се е превърнало в стил, в норма, която се предава и на зрителите. Дразни ме също така, че ни облъчват с военни филми. Човек остава с усещането, че ни готвят за някаква война."

ДВ: Между Русия и Украйна ли?

"Надявам се да няма такава. Но точно тази пропаганда страшно ме дразни. Живял съм по съветско време и знам за какво говоря."

ДВ: В песента си "Разговор със сънародник" казвате, че "всички сме затънали в ла*на". Има ли изход?

"Нищо не е вечно, това първо; и второ - трябва да си говорим. Знаем прекрасно, че на тази планета никой никого не обича. Дайте ми пример за една страна, която истински да обича друга държава. Просто няма такава. Но балонът е малък и се налага да преговаряме. За да няма нещастни, трябва да се договаряме и да спазваме договореностите. Това е всичко. Много се надявам, че светът ще се върне към тази максима."

ДВ: Как смятате - възможен ли е "Майдан" в Русия днес?

"Днес? Не!"

ДВ: А кога?

"Не знам. В кризата щатският долар скочи двойно, но в същото време цените на основните стоки поскъпнаха незначително. Затова и всичко е така спокойно. От друга страна руснаците са търпеливи хора. Те са свикнали да търпят и ще търпят дълго. Но когато един ден търпението им свърши, ще стане страшно."

Russischer Pop-Musiker Andrey Makarevich

Макаревич: "Нахлузил съм си шапка-невидимка"

ДВ: Искам да Ви попитам за писмото до Путин...

"А, не! Толкова време мина, а вие - писмото, та писмото до Путин! Даже вече не си спомням за какво писмо става дума."

ДВ: И все пак, той отговори ли Ви?

"Не, естествено."

ДВ: А тормозът срещу Вас спря ли?

"Не виждам никакъв тормоз, защото съм си нахлузил шапка-невидимка. Вече не ме забелязват и това напълно ме устройва."

ДВ: Къде по-точно не Ви забелязват - в Русия или по руската телевизия?

"В Русия. Има някои радиостанции и телевизии, които все още ме канят. Не говоря за големи медии, но това ми е напълно достатъчно. Нямам никакво намерение да се харесвам на цялото човечество. Стига ми само моята аудитория."

ДВ: Четох, че много Ваши приятели са привърженици на позицията "Крим е наш".

"Не, това не са мои приятели. Приятелите са приятели, защото ни свързват общи неща. Сред познатите ми има и хора, които мислят така, но това си е техен проблем, а не мой. Ако те смятат, че "Крим е наш" - това си е тяхна работа. Аз не мисля така."

ДВ: А продължавате ли да общувате с тези хора?

"Ако десет неща ни свързват и само едно ни разделя, заслужава ли си да се скараме заради това едно нещо?"

ДВ: По време на турнето Ви в Германия Вие пеете предимно пред ваши сънародници-емигранти. Замисляли ли сте се някога да напуснете Русия?

"През 1979 година, когато имах такава възможност, си дадох сметка, че това би изложило близките ми на опасност. А днес за какво ми е? И къде да отида? Днес границите ни са отворени, хората пътуват. Сега ще се върна в Москва, на другия ден летя за Украйна, а после имам турне в Израел. Какво бих правил, да речем, в Германия? Да си живея тихичко като пенсионер ли? И да разхождам кучето си в парка? Не, това не го мога. Вкъщи ме чака много работа, чакат ме много приятели и много идеи."

Редакцията препоръчва

Реклама