Мадуро бил ″кубинска марионетка″. Колко истина има в това? | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.03.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Мадуро бил "кубинска марионетка". Колко истина има в това?

САЩ твърдят, че Куба контролирала политическия елит, армията и тайните служби на Венецуела. Хавана отрича и настоява Вашингтон да представи доказателства. Колко силно наистина е кубинското влияние във Венецуела?

Kuba Venezuela Raul Castro und Nicolas Maduro (picture alliance/dpa/E. De La Osa)

Николас Мадуро заедно с бвишия кубински президент Раул Кастро

За президента на САЩ Доналд Тръмп венецуелският президент Николас Мадуро е "кубинска марионетка". В речта си в края на февруари във Флорида Тръмп обвини Куба, че е разположила свои военни части във Венецуела и в тази връзка открито заплаши с военна намеса в подкрепа на самопровъзгласилия се за временен президент Хуан Гуайдо.

Кубинското правителство реагира веднага. Външният министър Бруно Родригес нарече обвиненията “гнусни” и призова САЩ да представят доказателства за предполагаемото разполагане на войски и проникването на военни части във Венецуела. Обвиненията срещу Куба обаче не идват само от САЩ - Организацията на американските държави (ОАД), неправителствени организации и бивши военни от Венецуела също поддържат твърдението. 

Редакцията препоръчва

"Кубинският външен министър изисква неопровержими доказателства, защото знае, че Каракас и Хавана ги крият добре," твърди Иво Ернандес от Института за политически науки в университета в Мюнстер. Президентът Мадуро контролира информацията, която се разпространява в страната, и умишлено прикрива данни за икономическите показатели на Венецуела, като реалния процент на инфлация, но също и информациите за степента на кубинското присъствие във Венецуела. "Но немалко бивши военни описват силното влияние на кубинската армия", казва Ернандес за ДВ.

Косвени доказателства

Евън Елис, професор в Института за стратегически изследвания към военния колеж в Карлайл, Пенсилвания, смята, че съществуват достатъчно косвени доказателства за силно кубинско влияние над венецуелската армия. "Дори и САЩ да разполагат с такива данни, тази информация е строго секретна. Ако американците я извадят на бял свят, техните твърдения ще спечелят доверие, но могат също така да застрашат живота на информаторите и да разкрият методите си на работа в тази секретна област", посочва още Елис.

За американския военен експерт твърденията на много венецуелци, които съобщават за ежедневен пряк контакт с кубинци, са абсолютно неоспорими. Такива сигнали идват от различни източници - учители, спортни треньори, лекари, техници и военни. "Не може да се изключи някои от тях да работят с кубинската разузнавателна служба", казва Елис.

Кога Куба започна да разширява влиянието си във Венецуела? По този въпрос експертите не са съвсем единодушни. Едни смятат, че такова влияние е съществувало още преди опита за преврат срещу бившия президент на Венецуела Уго Чавес на 11 април 2002 година.

Кубинският революционен експанзионизъм

Bildergalerie Blockfreie Staaten (picture-alliance/dpa/dpaweb)

Двама, които се разбираха добре - Уго Чавес и Фидел Кастро

Във всеки случай това събитие се счита от наблюдателите за повратна точка. Безспорно е, че кубинското управление при Фидел Кастро, след революцията от 1959 г., активно се опита да изнесе кубинския революционен модел в други страни, включително във Венецуела. "Плановете на Кастро успяха да се реализират, едва когато на власт в Каракас дойде един особено манипулируем политик - Уго Чавес, управлявал Венецуела от 1999 г. до смъртта му през 2013 година", казва Иво Ернандес. По негово мнение преди повече от 15 години Куба е започнала да изнася политическите, социалните и икономическите системи за влияние и контрол по съветски модел към Венецуела.

"Дни на подчинение" (Días de sumisión) е заглавието на книгата, в която венецуелският журналист Орландо Аведаньо описва експанзионистичните планове на Кастро за Венецуела много преди управлението на Уго Чавес. "Моите изследвания се фокусират върху периода от 1959 до 1994, т.е. до момента на първата среща между Кастро и Чавес, на която венецуелецът веднага беше омагьосан от Кастро", казва авторът. Въз основа на многобройни източници и интервюта със свидетели, той описва ранната кубинска подкрепа на революционните групи във Венецуела и участието им в опита за преврат на 4 февруари 1992 г., оглавяван от един малко известен тогава старши лейтенант на име Уго Чавес. "Останалото е история", казва Орландо Аведаньо.

Реклама